В зрелостта човек достига апогея на своя пълен разцвет във всички сфери на живота и върховете на професионалната продуктивност, които водят до лична криза. Периодът на зрялост се характеризира с две важни кризи. Първият от тях, непланиран, е кризата от 40 години, която: а) демонстрира новото формиране на периода на зрялост - продуктивност, основана на комплекс от родителство и професионална компетентност; б) дублира „Кризата на смисъла на живота“ (криза от 30 години) и ви позволява да я завършите, ако не е направено навреме. В кризата на 40 години човек трябва да преосмисли и изгради наново смисъла на живота си. Например кризата спира човек в професионалното му развитие, води до спад в професионалната производителност и творчески възможности, което може да доведе например до радикална смяна на професията и т.н. Кризата кара човек не само да преосмисли личния си опит в ролята на сексуален опит в ролята на сексуален партньор, съпруг, родител и т.н., и окончателно осъзнаване на същността на брачните отношения, но и сериозно ги влошава за редица причини, например: децата растат и се разделят, някой от роднините и приятелите умира, влиянието на значими хора продължава и т.н. И ако съпрузите нямат общи сериозни обединяващи и значими „котви“, с изключение на децата. тогава, както показва опитът на психотерапията, двойката се разпада. Кризата от 40 години също води до разпадане на съществуващата „Аз-концепция” на независими компоненти, което води до несъответствие, например: * в рамките на самочувствието, например: той може да оцени високо интелигентността си и да оцени ниско физическото си способности и т.н.; между паспортната възраст и вътрешното усещане, например: човек може да оцени себе си по-възрастен или по-млад от реалната си хронологична възраст и т.н.; и щастието; *между личните очаквания, направени от индивида, прогнозите за поведението на самия индивид и други хора във всякакви ситуации и действителното поведение на самия индивид и други хора в ситуации от реалния живот. Разпадането на „Аз-концепцията“ се причинява преди всичко от използването на индивидуални защитни форми (рационализация и отричане), в процеса на естествена съпротива срещу кризисни явления (E. Claparède, R. Burns и др.)