Интерпретацията е действие, в резултат на което изразеното на един език става разбираемо на друг (речник). Оказва се, че интерпретацията е като превод от един език на друг, а психоаналитикът е преводач , проводник между съзнателния и несъзнателния клиент. Така че, ако специалистът бърза и навлезе твърде бързо в дълбочина в интерпретацията си, тогава може да се случи така, че един клиент да възприеме това като желание да му наложи чужда визия за ситуацията и това може да се усети от него тъй като липсата на разбиране, налагането, натрапването... защитите и терапията ще работят, може да доведе до неудовлетвореност и обезценяване на работата на аналитика. За друго, разбирането на интерпретацията ще остане на интелектуално ниво, като нещо... което се случва, но отделно от него, като интересна информация, като даденост. Само навременната интерпретация е ценна и има своя терапевтичен ефект, а това се случва, когато „клиентът е узрял“. Тогава разбирането на казаното от аналитика става на интелектуално, психологическо и личностно ниво. Възниква естественото му интегриране във вътрешните процеси, което служи като източник на личностни промени. Клиничен случай: Пациентка И. разказала случка, която нейната сестра й разказала за нейни познати, с които самата И. не познавала: двама млади приятели правели една случка. нощно извънградско пътуване по магистралата и са се движили със значителна скорост без поставени предпазни колани. Внезапно шофьорът видял животно да тича през пътното платно и внезапно набил спирачка, колата започнала да криволичи, въздушните възглавници се отворили, тъй като и двете не били закопчани, въздушните възглавници ги избутали една към друга и те загинали на място от силни удари по главите . И. била потресена от случилото се, говорила много и надълго за тях, за мъката на майките. Появи се тревожност при шофиране, страх от злополука. Минаха 5 сесии и тя се връщаше към тази тема отново и отново. Трябва да кажа, че клиентът по това време беше начинаещ шофьор и ми се стори, че се връща към тази тема от страх от шофиране (мисля, че това беше отчасти така). Минаха още 4-5 срещи, но тя си спомняше тази случка отново и отново. Предположих, че може би въздушните възглавници са като силна, всепоглъщаща, задушаваща майчина любов, която дори може да убие, ако не се вземат мерки за безопасност (под формата на предпазни колани). катастрофата отмина, тя се чувства по-спокойна зад волана и... по някаква причина спря да се връща към спомените за тази катастрофа. Отношенията ми с майка ми започнаха да се променят. (Темата за свръхзакрилата на майката беше червена линия в нейния живот и беше темата на нашата работа).