От автора: статията е публикувана от Булатова, Е. А. Интуитивни управленски решения [Текст] ] / Е.А. Булатова // Проблеми на многостепенното образование: резюмета. отчет XV междунар научно-метод.конф. / Нижегород. състояние архитектура-строи унив. Н. Новгород, 2012. С.75-76 Мениджърите от най-високо ниво често разчитат на своята интуиция. В сложна организационна ситуация са възможни хиляди избори. Чисто интуитивното решение е избор, направен само въз основа на усещането, че е правилен. Според проучвания на висши мениджъри, 80% от анкетираните ръководители казват, че са открили, че имат конкретен сериозен проблем само чрез „неформален обмен на информация и интуиция“. Интуицията разчита на предварително придобито знание, на информация, записана от мозъка. Тази информация не винаги става съзнателна и може да бъде описана с думи или представена в други логически форми. Някои сигнали не се възприемат от съзнанието, а навлизат в подсъзнанието, т.е. информацията съществува в мозъка на човек, който взема решение на интуитивно ниво Когато се сблъска с проблемна ситуация, човек първо използва логически методи за решение, като мозъчната кора е максимално ангажирана. Но ако няма достатъчно информация за проблема, ситуацията е несигурна и времето за решение е ограничено, човекът е принуден да слезе на по-ниските, интуитивни нива. На тези нива се записват онези свойства и отношения, които не достигат до логическо ниво, но се възприемат от подсъзнанието [4], два класа явления са извън сферата на съзнанието. На първо място, това са адаптивни реакции, които имат чисто лична индивидуална цел: процеси на регулиране на вътрешните органи, несъзнателни детайли на движенията, нюанси на емоции и тяхното външно изразяване. Втората група несъзнателни форми на мозъчна дейност се състои от механизми на творчество, формирането на хипотези, предположения и предположения се осъществява холистично и органично, т.е. въз основа на комбинираната реакция на емоционалната и физиологичната сфера. В рамките на онтопсихологията е клинично доказано, че локализацията на холистичната чувствителност в човека е висцералната зона. Включва белите дробове, стомашно-чревния тракт и гениталната област. Реакцията на висцералната зона е първичната недиференцирана реакция на тялото към ситуация, от гледна точка на благоприятността или опасността за субекта, никой освен самият човек не може да разбере и да вземе правилното решение в ситуацията, в която се намира намира себе си. Само той разполага с най-пълната информация, необходима за вземане на решение. Подсъзнанието обработва цялото това огромно количество информация и се опитва да намери оптималното решение на проблема, но за да достигне решението до съзнанието, трябва да се положат известни усилия. По същество, когато човек зададе въпрос на себе си или на друг, той подсъзнателно вече знае отговора. Внезапността на прозрението е само краят на по-дълъг, скрит познавателен процес, когато предварително придобито знание, организирано в систематични мрежи, съхранени в паметта, автоматично се свързва с решението на проблема, пред който е изправен човек. Задачата на интуицията е да намери оптимално решение и привличане на вниманието на съзнанието към него В психологията темата интуиция е слабо развита. Д.В. Ушаков обръща внимание на факта, че механизмът на действие на интуицията се разбира като „два различни механизма: срив на мисловните процеси на експерта, проявяващ се в мигновен анализ на ситуацията; и натрупването, в допълнение към съзнателното намерение на субекта, на опит, който не се осъзнава, но се проявява на ниво действие” [5]. G. Simon пише за първия от тези механизми (Simon, 1987) [3]. Той предположи, че природата на интуицията се крие в способността незабавно да се схване ситуация поради наличието на подходящо структуриран минал опит. Това мигновено схващане е противоположно на логичнотомислене, което достига до своя резултат чрез последователно изпълнение на верига от изводи.Я.А. Пономарев [2] също разглежда логическото и интуитивното като два полюса, но в различен смисъл: когато единият механизъм работи, другият не работи. В добре осъзнат логически режим човек няма достъп до интуитивното си преживяване. Ако в своите действия той разчита на интуитивен опит, тогава той не може да упражнява съзнателен контрол и отразяване на действията си. Интуитивното преживяване се формира против волята на субекта и извън полето на неговото внимание. Освен това не може да се актуализира произволно от субекта, т.е. имплицитно или интуитивно знание се формира и проявява само в действие. Това е Y.A. Пономарев го доказва експериментално в своите експерименти с политипен панел.Според канадските психолози Бауърс К. С., Регер Г., Балтазард С. Паркър К., които изучават интуицията в контекста на откритието, интуитивното и рационалното преживяване не са антагонистични[6]. От гледна точка на съвременния неорационалистичен подход към управлението, интуицията може да се счита за рационален начин за вземане на решения Когато се сравняват интуитивното и рационалното знание, сравнението между мениджър и лидер, направено от Ф. Лутенс [1], е. доста подходящо: интуицията също е свързана с рационалните знания, както способностите на лидера са свързани с управленските способности. Изследвайки ефективността на интуитивните решения, интервюирахме повече от 30 висши и средни мениджъри, както и предприемачи в Нижни Новгород. Първият въпрос, който зададохме: „Какво е интуицията според вашето разбиране?“ Обединихме всички получени отговори в три групи с различно значение. Първата група включва отговори, които определят интуицията като резултат от опит, натрупани знания, умения и способности. Например: „натрупан опит“, „синтез на предишен опит и прогнозиране на ситуация въз основа на предишен опит, може да бъде подсъзнателен“, „способност да се правят прогнози въз основа на опит“, „набор от знания и умения, необходими за бързо Втората група включваше онези определения, които приписваха интуицията на действието на свръхестествени сили или необикновени способности. Например: „свръхестествено“, „специална дарба, като на Ванга“, „свръхсъзнателна дейност“. Третата група включва онези дефиниции, които разглеждат интуицията като чувство, усещане, предсказание, предчувствие, знание от „подкорието“. Например: „предчувствие за бъдещето, чувство“, „интуицията е знание, което вече е вградено в човека“, „ретроспектива, която ви позволява да вземете това или онова решение“, „вътрешен глас“, „нюх“ на въпроса: „ Използвате ли интуиция при вземането на решения“, 25% от анкетираните отговарят, че не използват интуицията при вземането на управленски решения или като цяло се опитват да не я използват поради следните причини: интуицията не винаги ще предскаже сто процента правилно и цената на грешка е много висока; невъзможно е да се съчетаят интуицията и системата за контрол на риска при вземането на решения 60% от респондентите отговарят, че използват интуиция при вземането на решения, като е необходимо да се вземе предвид, че всеки мениджър разбира интуицията по свой начин. Останалите 15% от респондентите не са дали ясен отговор на зададения въпрос. И така, практиката на съвременния мениджмънт вече включва интуицията като необходим елемент при вземането на решения. Разбира се, мениджърът трябва да събере възможно най-много информация и прогнози. Но, първо, 100% от необходимата информация никога не може да бъде събрана. И второ, дори правилното решение се оказва грешно, ако бъде взето твърде късно. Освен това правилността или ефективността на взетото решение може да бъде оценена едва по-късно. Сред ключовите аспекти на управлението на една организация експертите изтъкват способността за предвиждане, предвиждане на причините, мащаба и последствията от промените и кризите. В непозната и променяща се среда мениджърът трябва да разпознае основното значение на протичащите събития, да схване основната им тенденция и да разбере „накъде се движат“. Способността да се предвиди, разбира се, е. 72-110.