I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

От автора: Изкуство, алкохол и други начини за разширяване на съзнанието Какво пиеш...... Всяко изкуство е изкуство на бягството. Колкото по-бързо бягате, толкова по-брилянтен сте. Магическата способност да ни откъсва от скучната реалност, присъща на истинското изкуство, го прави сходно с алкохола. Много хора смятат, че това е едно и също нещо... ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ДАЛЕЧ Древните са вярвали, че задачата на изкуството е да изобрази реалността, да ни убеди в добродетелите на доброто и да ни насърчи да живеем честен живот. Древните мъдреци още не са знаели какво е масова агитация и пропаганда. Всъщност ранното изкуство е било масова пропаганда. Художникът изобразява Бог и религиозни сюжети, за да прослави тържеството на вярата, да ни убеди в нейната непреходна истина и да ни убеди да се подчиним. Придворният портретист създава не портрет, а образ на кралско величие. Образът не е на цар или земен принц, а на висше същество, призовано от волята на небето и самата си същност да ни владее вечно. Отражението на реалността като йерархия, угодна на небето и установена от него, е централната сюжетна линия на изкуството от векове. Вертикал на властта между хората, ред и хармония в природата. Колкото по-висок е статусът на изобразеното създание, толкова по-красиво и хармонично изглежда то върху платната на класическите художници. Всеки бунт и събаряне на реда е разрушаване на красотата и грехопадение. През последните хиляди години хората са израснали и са се научили да правят разлика между умното промиване на мозъци и истинското изкуство. Въпреки че това знание все още остава тайна за милиони наши сънародници. Така в изпепелените от социалистическия реализъм простори на отечеството хората продължават да вярват, че изкуството трябва да изобразява действителността. И колкото по-достъпна и ярка е тя, толкова по-красива е за всички. Ето защо пият толкова много... ИЗКУСТВОТО ДА РИСУВАШ КОН Древен философ описва с възхищение умението на художника да изобразява кон така, че зрителят да не го различава от живия. Това не ни вълнува. Нашият свят е пълен с образи. Днес броят на изрисуваните коне надхвърля всички стада в света. Ако преброите всяка снимка, всяка рисунка и всеки един кадър. Няма къде да се скрием от денонощния тропот на копита. Сръчните ръце на хиляди художници копираха всичко, което ги заобикаляше, без да оставят нищо, което да не се повтаря многократно. Тогава машините поеха функцията за изображение. И светът потъна в игра на сенки. Образите на предмети, вдъхвали наслада и свидетелстващи за силата на човешкия дух и прецизността на авторската ръка, се превърнаха в бреме. Досадно повторение на околната вулгарност. Отраженията на реалността, точни, ярки и пълни с автентичност, не напускат мозъка ни нито за миг. Те се изливат от милиони рекламни плакати, атакуват от телевизионните екрани и настигат в интернет. Светът струи образи, струи образи, като лимон, хванат в сокоизстисквачка. И вълшебните му капки, така желани отначало, се превърнаха в отрова. Изображенията бавно ни убиват. Вече не се нуждаем от изображения. Отдавна не сме се радвали на автентичността им. Угнетени сме от еднообразието им и настояваме те да бъдат премахнати, доколкото е възможно. Стандартни къщи, конвейерни машини и спретнати хора. Искам да избягам, да се напия и да се забравя... ИЗКУСТВОТО ДА КОЕШ СЕБЕ СИ Много хора правят това. Докато гениите създават нова реалност, освободена от робската нужда да следват живота, други правят това чрез психоактивни вещества. Като се започне от най-простото. Има ясна връзка между развитието на изобразителното изкуство и нивото на консумация на алкохол. Колкото по-реалистични образи заобикалят хората, толкова повече пият. Просто да избягам от живота. Животът те следва по петите, дебне и се прокрадва, очаквайки момента, в който забравяш и отслабваш. И той безмилостно ще забие ноктите си във вас, когато решите, че сте станали напълно щастливи. Когато древните гърци осъзнават това, те създават изкуството на драмата. Неукротимата трагедия на съществуването, съдържаща се в сърцето на реалността като семена в пулпата на плод. Радостта ражда страдание и това е животът. Оттук и вечното.…