Нарцисизмът е интересна тема, която популярната психология е изкривила невероятно. Нарцисистът е някакъв ужасен човек, който кошмари всички и всичко със своя бодлив и подъл характер, като същевременно го съблазнява с ярки манипулации. Но всъщност нормалният нарцисизъм е присъщ на всеки от нас в една или друга степен. В този контекст това е част от нашата личност, която иска любов и признание. това лошо ли е Не. В случай на нарушения в областта на нарцистичната нужда вече могат да се формират различни (с различна степен на тежест) нарушения в личностната сфера. Как става това. Първоначалната потребност от родителска безусловна любов не е удовлетворена до степента, в която детето е имало нужда от нея. Детето по всякакъв начин се опитва да заслужи тази любов. Опитва се да бъде идеално дете, но все не получава любовта, която иска от родителя си. Или напротив, то е превъзхвалявано от родителите си и поставяно на пиедестал, а не получава обратна връзка за собствените си грешки. Той дори може да почувства, че някои родителски фрази не корелират напълно с реалните му постижения. И в двата случая се образува изкривяване във възприемането на собствения образ. При първия вариант детето смята, че е лошо, защото никакви действия не са му позволили да постигне любов; във втория - че е твърде добър, но когато се сблъска с реалния живот, такова дете често удря болезнено носа си, когато реалните му способности може да не достигнат, и околните му казват за това. Това също силно подкопава самочувствието. И в двата случая нарцисистът има фантазия за това какъв трябва да бъде – грандиозен, велик. Но няма разбиране какво трябва да се направи, за да се присвои това величие и величие за себе си. Форма има, но съдържанието остава неясно. И започва вътрешна кавга със себе си, тъй като нивото на желаното и нивото на действителните постижения често се разминават. Положителната страна може да има и страх да започнете нещо, за да постигнете това, което искате. Страхът възниква поради факта, че за нарцистичната личност е изключително трудно да изпита срам, а критиката отвън се възприема много болезнено. Затова често нарцистично организираните хора избират за партньор човек, който има качества, които биха искали да придадат на себе си (умен, красив, успешен и т.н.), но в същото време възниква завист към партньора (то може да не е наясно). Тази завист поражда агресивни атаки. Следователно цикълът идеализация - обезценяване е доста типичен за хората, склонни към нарцисизъм. Те обичат в друг онези части, които искат да развият в себе си, идеализирайки партньора; впоследствие обезценяват партньора и го атакуват, за да се справят с чувството на завист към него. В същото време съобразяването с личността на друг човек до тях става почти невъзможна задача..