Всеки ден изпитваме някакви емоции и не всяка емоция ни е приятна. В трудни житейски ситуации и в ежедневието изпитваме безпокойство, страхове, гняв, раздразнение, гняв, разочарование и негодувание. Трудно ни е да изпитаме много силни неприятни емоции и чувства и за да се справят по някакъв начин с тях, хората прибягват до така нареченото защитно поведение в когнитивно-поведенческата терапия. Защитно поведение може да бъде всяко поведение, което ни помага да намалим интензивността на негативните преживявания. Например, когато човек изпитва страх от изпълнение, той може просто да откаже ситуации, в които ще трябва да го направи. „Предпочитам да се откажа от по-добре платена позиция, но няма да се налага да правя чести презентации и да водя срещи“, смята той. Или специалист иска да увеличи доходите си, има готови материали за групови обучения и курсове, но се страхува, че докато говори, ще започне да заеква и ще забрави целия текст, ще се смути и всички слушатели ще напуснат. Страхът и безпокойството могат да бъдат толкова силни, че човек да се откаже от мечтите си. Дебора Добсън е разработила цяла класификация на защитното поведение, описаните по-горе, попадат в категорията на пасивното избягване, но и да не изпитваме силен страх и други негативни емоции. Така че в училище едно дете или студент в университета е готово да получи лоша оценка, само за да не отговори на въпроса на учителя, въпреки че знае правилния отговор, случва се човек да е много тревожен и той включва хиперконтрол преглежда социалните мрежи на своя любим или бивш партньор кога е посещавал страницата, кого съм харесал, кого съм коментирал. Или преди да излезе, десет пъти проверява дали е спрял лампите и газта в апартамента. Родителите могат да проследяват местоположението на децата си, като постоянно определят геолокацията им. Има и друга стратегия за намаляване на неприятните емоции – търсене на утеха и подкрепа. За такъв човек е важно да изпраща SMS-и, да звъни постоянно, да пита дали всичко е наред или да говори за проблемите си. Човек е много притеснен от страха да не се зарази с нещо, започва постоянно да мие ръцете си. Ако е преследван от натрапчиви мисли, той трябва да извърши серия от повтарящи се действия, за да намали тревожността и страховете. Вътрешната реч помага за намаляване на интензивността на негативните преживявания. Например, страхувайки се от летене, мнозина казват молитви или повтарят - „покрай мен, покрай мен!“ Някои хора броят до 10, за да се успокоят. В същото време те могат да добавят защитни действия - прекръстване или пръсти на броеници или гривни, алкохол, пушене, слушане на музика също принадлежат към защитното поведение, когато човек прибягва до тях в тревожна ситуация или когато е притеснен. Например, човек се страхува да се качи или слезе по високите багери, за да стигне до правилното място, той прибягва до слушане на музика в слушалки и тогава страхът му става по-малко страшен и по-поносим. Или студент се опитва да извади билет или да отговаря трети на изпит; това поведение, разбира се, е свързано с магия, но също така помага да се справим с емоционално трудна ситуация, така наречените сигнали за безопасност. Ако в джоба ти има хапчета, с мен всичко ще е наред, успокоява се такъв човек. Някой има талисмани за пътя. В колите на много шофьори можете да видите икони или мъниста като сигнали за безопасност. За някои е важно да имате бутилка вода в чантата си „за всеки случай“ или книга за самопомощ в случай на спешност. защитното поведение не решава основните въпроси и проблеми. Намаляването на интензивността на преживяванията е по-лесно поносимо, но този ефект е краткосрочен. Страхът и безпокойството се връщат отново и отново. Опасността се крие и във факта, че ако човек не използва защитно поведение, например забрави си слушалките, хапчетата или не може да откаже и да си тръгне, тогава нивото