От автора: Котешки приказки Мъркане: Зимна приказка Идва ли Нова година? Изобщо не го вярвам, не го чувствам и вероятно дори не го искам. И така, моите приятели ми напомниха за него, аз напълно забравих за него, какъв е смисълът? Гледам през прозореца, искам да видя следи към къщата... Но няма сняг и няма следи, следи от моите мечти, моята радост и моята мъка, моето търпение и моята нерешителност, моята бодрост и моя отчаяние - моята болка, меланхолия, униние, студ в душата, сърцето, във всичко битие... Къде си, следи до моя дом, мое сиропиталище?! Въпреки че не знам кой е измислил това име, защото тук изобщо не се усеща детството. И може би си струва да си зададем въпроса: къде са следите от мечтите, но къде са следите от детството? А мечтата е детство, истинско детство. Със своята детска истинска къща, детски истински играчки, детски-детски мечти, детски-детски приказки за лека нощ... Спрете! Това не е моето детство или може би е мое, но ако не е било там, не е мое или не съм дете. Но как мога да бъда възрастен, ако не съм бил дете, не съм бил дете? Може би изобщо не съществувам. Докосвам главата си: коса, чело, очи, нос, уста, всичко е там, дори ушите. Малки са, вярно, но са колкото да чуе точно толкова, колкото му трябва на детето. Не, не разбирам? Ако има глава, торс, ръце, крака и малки уши, тогава как да не съм дете, може би просто не съществувам? Може би. Току-що ли се измислих, дадох всички части на тялото и нарекох всичко дете? Не, децата не знаят как се прави това. Само Бог знае как да измисли дете, а то е далече, на небето, а аз съм тук на земята. Може би все още съществувам, дори тук на земята? О, не, вероятно съм... аз съм извънземен. Вярно, че никога не съм ги виждал, но някой беше казал, че ги има. И какво може да е подобно?! Нищо, така-така, извънземното се оказа! Тогава всичко може да се обясни. Вероятно има порода извънземни, които нямат родители. Живеят сами, в своя сиропиталище за възрастни, без никакво детство или детство като цяло. И може би това е нормално и не трябва да се притеснявате много за това? Как тогава децата на извънземните имат други деца, ако всички деца отдавна са възрастни деца без никаква детска възраст. Може би просто не съм извънземно или те не са истински деца... Пак поглеждам през прозореца, сняг вали отдавна, следи не се виждат. Това означава, че няма мечти или може би просто са били покрити със сняг и все още съществуват! И има ме, и има детство, и има родители, които могат да ми го дадат! И ако не? Не, сняг, моля те, тръгвай си, за да не разбера какво се крие под слоя сняг: празен асфалт или отпечатъци от сън. Ще чакам, ще гледам през прозореца и ще чакам. Не, ще слушам тишината, за да не пропусна ТЕХНИТЕ стъпки. Толкова близка и далечна, тиха и шумна, бърза и бавна, лека и тежка, скъпа, близка, обичана... Така тя остана да седи до прозореца, през съня си чу стъпки, стъпките на МЕЧТА и се усмихна!..