Трябва да ви кажем. Иначе много хора се объркват и ако не се бърка, много неща стават много по-ясни още преди посещението при психолог, дори на етапа, когато човек просто се опитва да разбере същността на проблема. което отива на психолог... Разликата е почти същата, както ако кажете „Нещо не е наред с обувката ми (с ботуша ми)“ или „Нещо не е наред с обувката ми (с ботуша ми)“. В първия случай проблемът с качеството на самите обувки не е свързан. Е, камъче влезе вътре или клонка. Събуваш обувката, изтръскваш я, обуваш я обратно - няма проблем. Във втория случай проблемът е именно промяната в качеството на обувките. Петата се счупи. Подметката се отлепи, разбира се, всичко е малко по-сложно по отношение на решаването на проблемите. Разбира се, възможно е и да разтърсите някого от тях. Това обаче неминуемо ще доведе до прекратяване на самата връзка... Но, поне при такова разграничение, става ясен предметът на работата.Когато говорим за криза в една връзка, това означава, че единият или и двамата партньори преживяват лична психо-емоционална криза. Индивидуален. Кой е човек, който преживява индивидуална криза? Той се чувства зле не защото е в тази конкретна връзка, с този конкретен партньор. В този момент от живота си той би се чувствал зле във всяка връзка, с всеки партньор. И дори сам би се чувствал зле. Чувства се зле за себе си...Ако и двамата партньори поотделно не изпитват лична криза на този етап от живота, но връзката им внезапно се е объркала - това е вторият случай: криза във връзката. Тоест, психологът пита човека: добре, всъщност добре ли се чувстваш?.. Сам, сам? Да, казва той. Партньорът ви добре ли е, как мислите?.. Има ли лични проблеми? Очевидно не, казва той. Просто не можем да се съгласим. И не можем да живеем спокойно. Преди можеха, но изведнъж вече не можеха. Във всичко. Чак до секса. И трябва да се каже, че психологът се занимава с първия случай, разбира се, много по-често, отколкото с втория... Ситуацията на криза в отношенията е обект на т.нар. "семейна терапия", двойка терапия. Психологът всъщност в тази ситуация играе ролята на медиатор, посредник. И двамата партньори идват при него. И той, така да се каже, започва точно в тяхно присъствие да превежда казаното от тях взаимно от мъж на жена и обратно. Защото, разбира се, тези два езика се различават много повече от гръцки и арабски. Превежда, превежда... И след това, в продължение на няколко седмици (е, или месеци) така плавно и постепенно се разтваря във въздуха, незабележимо за партньорите... Тоест, те дори не забелязват това първите сесии общуваха, преговаряха и подреждаха нещата почти изключително чрез него, но последните няколко сесии бяха почти без него, директно. Това е всичко, комуникацията е възстановена. Отношенията достигнаха, така да се каже, ново качествено ниво. И този виртуален посредник, посредник, тяхното придобито малко брауни, което психологът така ненатрапчиво отгледа между тях, те прибират вкъщи и там продължават успешно да общуват с негова помощ. И дори го вземат в леглото с тях. Както се казваше в стария съветски виц, „Новият спален комплект „Ленин с нас” вече е в продажба!”.. И след тяхното заминаване умореният психолог отново се материализира от нищото и брои спечелените пари. Е, или просто се усмихва с блажена усмивка, гледайки залеза... Но това се случва по-рядко, когато единият или двамата партньори погрешно смятат, че отношенията им са се влошили. Но всъщност самите партньори са се влошили. Обвързан. Едното или и двете...Запитайте се: наистина ли се чувствам зле от тези връзки?..А преди тази връзка се чувствах добре? лишен от тази връзка, веднага ще се почувствам добре? Или не веднага? Или изобщо няма да стане?.. Наистина ли ме вбесява това същество, което наричам мой съпруг (жена, гадже, приятелка) и което някога съм обичал, или това същество, което ме гледа, ме вбесява много повече? от огледалото?.. И за което дори не мога да си спомня,...