Понякога е трудно за тревожните хора дори да осъзнаят, че постоянното им безпокойство е проблем, който влияе върху качеството на живота им: не им позволява да се отпуснат , радвайте се или живейте в мир. Те са в постоянно напрежение: „В крайна сметка наистина може да се случи нещо лошо, нормално е да се тревожиш. Как изобщо мога да запазя спокойствие? Това би било някакво безотговорно поведение!“ Ако аз съм убеден, че позицията ми е правилна и полезна, а аз, притеснен, се проявявам като грижовен и разумен човек – тогава „ами ако страдам! Трябва да издържиш, това е животът.” И дори не ви хрумва, че проблемът е свързаното с него безпокойство и страдание, а не хипотетичното възникване на някакви проблеми в бъдеще. Често хората с тревожни разстройства не ходят на психолог, защото не виждат проблем в собствената си тревожност. Това е просто неизбежно зло, нищо не може да се направи, но дали е така едно от ирационалните вярвания на тревожния човек може да звучи например така: „Трябва да бъда нащрек - опасни и плашещи събития са в основата на това? силно безпокойство, но трябва постоянно да помня техните възможности, за да бъдат подготвени!” Когато открием ирационално вярване. Формулирането му вече е голяма стъпка в правилната посока. След това можем да предизвикаме вярата, като използваме дебат и разсъждения, за да я „обезвредим“: рационална ли е тази вяра? Помага ли или пречи на благосъстоянието и способността за ефективно справяне с потенциални опасности? Можете да потърсите доказателства, които подкрепят или противоречат на това убеждение. Помислете за случаи, в които безпокойството пречи на способността за обективна оценка на рисковете или ефективно справяне с бедствието. Какви алтернативни, по-рационални гледни точки може да има? Дали постоянното чувство на тревожност и бдителност всъщност предотвратява опасни събития? Има ли по-здравословни начини за справяне с потенциални опасности В отговор на въпросите ще заключим, че това със сигурност е ирационална идея, тъй като тревожността пречи на обективната оценка на вероятността от опасно събитие и често пречи на ефективното справяне с него, ако възниква; тревожността може дори да увеличи вероятността от опасно събитие, води до увеличаване на възможността за възникването му, не може да предотврати неизбежни събития и много неприятни ситуации, дължащи се на тревожност, изглеждат по-лоши, отколкото са в действителност. Те не са толкова катастрофални, колкото изглеждат. А самата тревожност може да причини повече вреда, отколкото причината, която я е причинила. Когато едно вредно, предизвикващо безпокойство убеждение се изследва от всички страни и се оспорва, важно е то да се замени с по-рационално и полезно убеждение. Например: „Мога да разпозная потенциална опасност, без да се чувствам постоянно тревожен. Мога да предприема действия и да се съсредоточа върху разрешаването на проблема, ако възникне, и мога да потърся подкрепа, ако е необходимо. Не бива да забравяме и новите модели на поведение – съзнателното изоставяне на старите модели. Правейки това, от което се страхувате, на практика се убеждавате, че „страхът има големи очи“ - при липса на реална опасност и собствена способност да се справите. Всичко описано изисква усилия и време, но това е огромна стъпка към психично здраве и щастлив живот. Абонирайте се за моите канали в социалните мрежи: Запишете се за консултация с мен в сайта на психолозите17.