От автора: Всички имена и данни са променени. Няма начин да се свърже информацията с реалния човек и неговата лична информация. Често преяждащият човек не осъзнава какъв тип глад го е обзел. На първо място, Даша започна дневник за стройност, на хартиен (не електронен) формат. Така й харесваше повече. В този дневник тя записва първоначалните си данни и желаните цели на първата страница. Даша започна с диагностика. Момичето отговори на въпроса: Аз ям, когато..., или Защо ям? За да направи това, момичето нарисува знак и изпълни всички етапи на упражнението. На първия етап тя отговори на въпроса 16 пъти; на третия етап Даша комбинира всяка двойка от 16 думи в една дума, но не по смисъл, а по асоциация, което доведе до 8 думи. От 8 думи тя изведе 4, след това 2 думи и получи ключовата дума. Този знак отговаря на въпроса на Даша - защо яде и какви очаквания има от храната? Стойността на тази диагноза е, че Даша видя това, което беше несъзнателно за нея: тя яде, поставяйки несъзнателни очаквания върху храната, естествено тези очаквания не се реализират, те не са постижими. И така продължава години наред под формата на затворен цикъл: очаквания-храна-вина-наднормено тегло-очаквания-храна... След това Даша преминава към следващата маса, в която излага основните си очаквания за неудовлетворени нужди и чувства. Даша провежда диагностика: защо трябва да отслабне? Тази диагностика се извършва подобно на първата таблетка: започваме с 16 думи, след това 8 думи и до 1 ключова дума. Резултатите от диагностиката доведоха Даша до осъзнаването на две основни ситуации за нея във връзка с отслабването: тя яде, за да стане щастлива и силна. Тя иска да бъде слаба, за да я харесат всички. Нека сега премахнем тъгата на Даша от това осъзнаване. Толкова години тя искаше да постигне непостижимото: все едно да очакваш котка да започне да лае и куче да започне да муче. Или папагалът ще муче. Диагностичната част от работата на този етап е завършена. Настя започна втората част от самостоятелната си работа по придобиване на достойнство. Даша трябваше да си даде разрешение. Позволете капчица любов по ваш адрес, към себе си такъв, какъвто сте. Като начало искаше да разбере каква е. Даша щеше да напише история за себе си: Коя е тя и каква е? Нарисувайте картина: Моето чувство на глад. И говорете с тялото си, изразете му всички оплаквания, от които то не е доволно в тялото си. Получете отговори от тялото - говорете със себе си от името на тялото и отговорете на оплакванията Първо, Даша привлече чувство на глад. Тя отложи разговорите за себе си и диалога с тялото си; по някаква причина й беше трудно да започне тази работа. Всеки път, когато в Даша се появи остро чувство на глад, тя се чувстваше така, сякаш в нея се събужда гладна змия. На Даша беше препоръчано да направи змия от пластилин или да нарисува такава. И хранете толкова пъти на ден, колкото е необходимо... хранете се мислено. Това продължи две седмици. Отначало храненето беше частно, 6-8 пъти на ден. След това 3 пъти на ден, 1 път на ден. След около 2 седмици Змията остана доволна. И тя „искаше“ да си отиде. Даша изгори рисунката, отнесе пепелта в парка и я разпръсна на вятъра. Отговор „тяло“ Даша изпълнява упражнението „Нов образ на тялото“. Чете 21 дни, гледайки го в очите, в огледалото. Той окачва снимка на новия си образ на видимо място, снима я с една от компютърните програми, без фанатизъм. Дневник на стройността Изминаха 6 месеца. Преглед на Даша за свършената работа Дълбоко съм шокиран, че отслабнах. Преди това не вярвах, че изобщо ще мога да намеря хармония и че мога да направя всичко сам. От време на време психолог ме подкрепяше в контекста, че мога да се справя и че моите сълзи и трудности са част от процеса. Да, в началото ми беше доста трудно и на моменти ме болеше. Рисуването на чувството за глад помогна много, чувствах, че вината не е моя, че има друг обект, който изисква постоянно да ям. Диагностичният етап ми позволи да осъзная, че очаквам това, което очаквам от храната.