Представете си, че един ден разберете, че бившият ви клиент отива при друг психотерапевт. Негодуванието постепенно се заменя с чувство за професионален провал. И ако чуете подобна история от приятел, вероятно ще се опитате да го подкрепите в следния дух: „Ти си твърде добър за този клиент. Той чувства, че ще трябва да се промени, затова се страхува от теб. Насърчаване? да Удобства? Не. Някои моменти ни се струват безнадеждни, когато не можем да намерим взаимно разбирателство с клиентите поради техните или наши ограничения. Започваме да се ровим в себе си. Клиентът спира да идва и прекъсва връзката. Или е още по-тъжно, когато изглежда, че клиентът продължава терапията, но игнорира всички наши съобщения. Не се страхува от промяната, чувства се уверен и сигурен. И тепърва ще гледаме неговите игри, защити и съпротиви, опитвайки се да не го приемаме лично. Някои са готови да идват в нашия офис до края на живота си само за одобрение или внимание на публиката или наказание и т.н. Работата с тях обикновено е неефективна и изглежда безсмислена. Но ние си фантазираме, че можем да променим наследствеността, семейните основи или ярко изразените черти на характера. Понякога се случват чудеса и състоянието на клиента се променя поне по някакъв начин. Но е съвсем нормално то обикновено да е по-силно от нас. И не всяка промяна може да остане завинаги. Безсмислено е да убеждавате алкохолик или наркоман, че има добър метод, който ще го лиши от разбираемо удоволствие и ще покаже перспективите за „нормален“ начин на живот. Как можем да помогнем на дете от сиропиталище, което е пострадало от собствените си родители, но за което никой не може да се погрижи или осинови? Няма шанс да се помогне на ученик, ако родителите му са против. Възможно ли е да промените ценностите на клиента, ако след сесията той се върне в своя съблазнителен и порочен свят? Струва ни се, че опитите ни в такива случаи са напразни. Докато човек има поне някакъв избор, той няма да слуша никого. Но дори когато няма избор, мнозина са готови само за повърхностни промени, надявайки се, че с времето всичко ще се нареди от само себе си. Можем временно да ги подкрепяме, но същевременно да осъзнаваме собственото си безсилие. https://www.b17.ru/training.php?id=78867Игор Алферов | Балинтови групи: супервизия, уебинари, контролни списъци