От автора: Дизайн на корицата от Ксения Моросягина За да спечелите нещо във физическата вселена, трябва да се отървете от привързаността към него. Удивителен закон! Твърде често искаме толкова много! Мечтаем толкова много, но в действителност не винаги виждаме мечтите си сбъднати. Защо? Факт е, че мечтите се раждат в поле на чист потенциал. В квантовата вселена или света, от който идва нашата душа. Обичаме да мечтаем! Защото мечтата сме ние. Всички сме родени от сън. Мечтите на родителите да видят тяхното продължение, мечтите на някой, който искаше да срещне тяхната любов, нашите собствени мечти да дойдем на този свят, където можем да се чувстваме и да бъдем щастливи. Ако си представим, че животът ни е филм, къде е наблюдателят? Пуска ни филм, душата ни е непроменлива, тя е извън времето и пространството, тя е идеална огромна част от нас, която проектира нашите мечти в света и иска да преживее тяхното въплъщение. Тази огромна част от нас, която е супер-егото, планира урока и ние се потапяме в него в този свят. Идвайки на земята, всички искаме да почувстваме мечтите си и дълбоко в себе си знаем със сигурност, че те съществуват, мечтите ни вече са някъде и ни чакат. Започваме да се движим към тях, търсим път и се борим, страдаме, радваме се в опит да намерим мечта. Създадени сме да мечтаем и да виждаме идеите си като реални. Но сме научени да живеем в свят, в който мечтите остават несбъднати. Това е грешно. Това са само мечтите на другите хора, които не се сбъдват, мечти, които всъщност изобщо не искаме да видим реализирани. Истинските мечти, с които всеки се ражда и създава в процеса на живота, винаги, повтарям, винаги се сбъдват. Защото това е основната идея: да влезеш в материалната вселена, да пожелаеш да почувстваш нещо и да преживееш нещо, да разшириш съзнанието си, като видиш какво е дала мечтата ти на свят, в който никой не е мислил така преди теб. Така са мислили всички велики хора, успешни бизнесмени, творци, те са знаели точно какво искат и са насочили всичките си сили към мечтата си и са я постигнали. Обикновените хора предпочитаха да мислят, че мечтите се наричат ​​така, защото не се сбъдват. В живота си сбъднах всичките си мечти, защото знаех точно какво искам. Ние сме отучени да искаме от детството, само упоритите хора, които печелят, са като нашата майка: „Искането не е вредно!“ Те отговарят: „Вредно е, не искам!“ и го искат изцяло. Но защо някои желания се сбъдват късно или когато вече нямаме нужда от тях? Защото във Вселената има закон за необвързване. Като балона на Мечо Пух, вървиш с него, но трябва да го пуснеш, за да стигне до полето на чистите мечти и след това да се върне под формата на реалност. Много хора не вярват, че са достойни да изпълнят желанието си, че то ще се сбъдне някой ден и затова или мечтаят за дребни неща, бърникат с малките неща, или спират да желаят напълно. Това е много лошо, защото благодарение на желанията и тяхното изпълнение виждаме толкова големи промени в света. Живеем в свят на технологичен скок, защото хората са премахнали ограниченията от съзнанието си. Съзнанието от миналото сякаш беше в каска, но сега е огромно. Желанията, които хората искат да получат от нуждата, не се изпълняват, защото самата енергия на нуждата е енергията на липсата, тоест липсата. Човек си мисли: „Искам нова кола“ и в същото време чувства, че няма и няма да има. Енергията на липсата се разчита от Вселената, защото ние живеем в система за вълново предаване на информация. Защото колкото и да желаете, ще получите само нужда от нужда. И накрая, защо не можете да искате мечтите ви да се сбъднат толкова много? Толкова много мечтаех книгата ми да излезе, когато я написах, че не можех да спя, а после страдах, че не излезе по една или друга причина. Така минаха две години, вече бях спрял да желая и бавно вървях към целта, осъзнавайки, че е отнело толкова много време, че вече не искам нищо. И след известно време разбрах, че животът ми със сигурност има смисъл, дори и книгата ми да не бъде публикувана, когато изобщо спрях да искам да публикувам работата си, осъзнах, че съм щастлив,!