I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Ленка винаги е била център на вниманието, на работа, в клуба, навсякъде... Нейната ярка външност, фин хумор и абсолютно чаровна усмивка й позволиха да направи това. Освен това тя винаги имаше невероятен късмет, тя завърши колеж и веднага си намери работа по специалността, и то с добра заплата. И тогава той... Романтиката започна да се върти бързо. В началото дори й харесваше, те бяха само колеги, не се гледаха в посоката на другия, говореха само за работа. Те се срещнаха с нея като тайни съучастници на нещо забранено. Струваше й се, че тези чувства изместиха всичко останало на заден план - кариерата, семейството, приятелите й. След няколко месеца Ленка започна да разбира, че това не може да продължава така, искаше да бъде с него, да бъде единствената му. , а не „таен съучастник”... През първия им разговор тя си помисли как е време да спре да се крие, че иска да бъде истинска съпруга. За нейна изненада, ТОЙ не само замълча, но просто стана и си тръгна. Той напусна напълно. Страданията на Ленка нямаха край. От някогашното весело и усмихнато „привлекателно момиче“ тя се превърна в увиснало и летаргично „безразличие“. Освен това вместо лек хумор се появи груб сарказъм. Беше неузнаваема. Приятелите й не само бяха шокирани, но, честно казано, дори не знаеха как да й помогнат? В края на краищата, как да разберем какво се случва с Ленка, тя не каза на никого за връзката си с женен мъж , не казвайте на майка й, и аз също не исках да обсъждам личния си живот с приятелите си, като й разказах, общо взето, банална история, Ленка изведнъж се почувства облекчена. Сякаш видя отвън целия този абсурден роман без продължение. И всъщност тя е свободна, може да прави каквото си иска, да ходи навсякъде, да срещне нещо ново и може би дори да срещне някого. И това е истинската свобода и на душата, и на тялото. И именно тя е управител на едно наистина правилно отношение към живота си. Дадоха я за нещо. Затова трябва да го използвате максимално и без капка съмнение или съжаление. Вярно, понякога ни трябва някой, който да отвори очите за същината, да отвори вратата и да протегне ръка