Началото на зрелия живот. От какво се причинява, с какви събития е придружено? На първо място, това е изход към големия свят, в който ще трябва да вземете свои собствени решения ... Резултатът от този житейски преход трябва да бъде отделянето на човек от родителите му, придобиване на способността да живее по-нататък САМОСТОЯТЕЛНО . Как се показва? И в способността да осъзнаеш собствената си стабилност, в способността да разчиташ на себе си, да вярваш в себе си. Възможността и необходимостта да намерите своето място в този огромен свят: да определите своя път и да започнете да се движите напред по него. И още една важна задача е изправена пред младите хора на тази възраст – намирането на собствената им идентичност и формирането на интимност. Говорим не само за физическа интимност, но преди всичко за способността да се грижиш за друг човек, да споделяш с него всичко необходимо, без да се страхуваш да загубиш себе си В съвременния цивилизован свят често има объркване по отношение на определението за израстване на младото поколение, за разлика от всички по-примитивни форми на общество. Във всяко племе израстването става на етапи според принципа: аз съм по-възрастен от по-младите от мен и по-млад от по-възрастните. И затова се уча от по-възрастните и уча по-младите. Това определя приоритетите в отношенията и разпределението на отговорностите. В едно цивилизовано общество практически няма признаци за такава промяна. Освен това възрастните (т.е. ние сме родители) често съзнателно или несъзнателно сами допринасяме за забавяне на процеса на израстване на нашите деца чрез създаване на изкуствено благоприятни, почти парникови условия, където няма трудности и пречки. Оправдаваме се с думи като: „Все още ще имат време да отпият! Нека поне имат всичко, което ние нямахме!“ Но това не е всичко. Също така успяваме да манипулираме този факт на израстване по начин, който ни харесва, като същевременно изпращаме напълно противоположни послания на нашите растящи деца: „Все още са твърде малки, за да решат!“ или „Вече си доста възрастен!“ Как не разбирате това? В резултат на това повечето тийнейджъри нямат ясна представа за това явление и чакат да пораснат в резултат на някакъв външен фактор. Ще си взема паспорт и ще стана пълнолетен! Когато станеш на 18, това е...! Но порастването не може да ти падне като ябълка на главата, то е процес. Подготовката за този важен преход не се извършва моментално, тя трябва да бъде постепенна, систематична и последователна. И започва много преди зрелостта, в психологията този процес се нарича второ социално раждане. Основното е, че „раждането“ е навременно. Ако „раждането“ е преждевременно, тогава има голям риск човекът да изскочи в големия свят нежизнеспособен, т.е. неспособни да се справят с непрестанното разнообразие на потока на живота. В този случай може да се случи, че един млад мъж, след като се освободи, ще отиде до много, грубо експериментирайки с живота си, опитвайки всичко безразборно, действайки на принципа: „Ние живеем само веднъж, важно е да опитаме всичко!“ наясно с последствията от подобно разрушително поведение. Ако раждането е късно, това често води до намаляване или пълно отсъствие на собствената инициатива на младия мъж. Сякаш дава живота си в ръцете на значими за него хора и се движи в посоката, която му е дадена. В бъдеще тази избрана стратегия на поведение може да създаде почва за разочарование и копнеж за пропуснати възможности, както и за упреци и обвинения към близките. Затова е много важно процесът да е навременен и както порасналите деца, така и техните родителите са готови за прехода. И не знам за кого този преход е по-важен и по-труден. Всеки има своя собствена. За „децата” до този момент е важно те да са натрупали достатъчно знания и собствен опит в преодоляването на трудности и препятствия. Защото именно такъв и само такъв опит ни помага да се научим да формираме СВОИТЕ собствени позиции в живота, собствената си стабилност, характеризираща се сзащото намирам сили да заявя: "Знам какво искам!" Знам как да постигна това! Знам накъде отивам!“ и отговорност за последствията от моите избори. А ако последното липсва, т.е. отговорност, то това не може да се нарече проява на пълнолетие. Тогава това е просто игра да станеш възрастен. Сценарият на тази игра е абсолютно прост: „Вече съм възрастен, не ме учете, не се бъркайте в живота ми!!!..... Мамо, дай ми пари!“ От своя страна за родителите , важно е да натрупате достатъчно търпение до този момент, за да сдържате собствената си инициатива и да проявите мъдрост по отношение на символичната раздяла на децата, въпреки че това е трудно и болезнено. Важно е да се отпуснете, осъзнавайки, че моментът е дошъл. Важно е да се даде шанс на децата да станат истински възрастни, т.е. напълно автономна и финансово независима. И това не може да стане без затруднения. За мъжете основното за следващия период е създаването на собствена жизнена общност и началото на професионална кариера. Това е важно, за да се създаде пространство, където в бъдеще той може да покани жена да изгради собствено семейство. И това отнема време. Жените имат малко по-различни задачи. Още на този етап от живота жената е изправена пред двойна задача, която често я води до вътрешен конфликт. От една страна, за нея е важно да се посвети на продължаването на човешката раса, а от друга страна, бързо променящият се свят изисква жената да участва интензивно в работата, за да печели пари и да изразява себе си в обществения живот . Това противоречие съпътства съвременната жена през целия й живот. Бракът за една жена е много важно начало в живота, което й помага да премине от статуса на момиче към друг - статус на омъжена жена. Една жена напуска дома на баща си и се премества в къщата на съпруга си, като поема нови социални роли за себе си - съпруга и снаха. Впоследствие жената ще трябва да премине през друго изключително важно посвещение, което оставя отпечатък върху останалата част от живота й - раждането на деца. (Но ще говорим за това отделно по-късно...) Често бракът е тест за собствената идентичност с помощта на друг човек. В този случай казват, че тя не се е омъжила, а е изскочила... Тази стъпка позволява само да се отдели от родителите си, но не и да стане истински възрастен, тъй като съпругът поема родителските функции (икономически и контрол) в този случай. В бъдеще идентифицирането на жената чрез съпруга й я заплашва със загуба на собствената й индивидуалност. Статусът трябва да се придобива само чрез постиженията на съпруга или притежаването на вещи, което я води до дълбока вътрешна криза. Дълго време единственият „правилен“ вариант за обществото беше, когато жената се омъжи за първи път, роди на деца и, като опция, остана домакиня и майка през целия си живот. Но с течение на времето такава позиция прави жената неподготвена за промени в живота и уязвима за „ударите на съдбата“: икономическата зависимост от съпруга й, липсата на професионално израстване и възможностите за себереализация извън дома водят до чувство на празнота в сферата на постиженията и, като правило, до намаляване на самочувствието. В днешно време все повече се появява друга възможност за развитие на жената, при която тя първоначално избира кариера и професионално усъвършенстване. Това й дава възможност да бъде финансово независима, успешна и уверена в живота, но самотна и бездетна. В този момент е важно жената да осъзнае възможностите си, да промени приоритетите си и да се стреми да създаде баланс в живота. Благоприятният преход през кризата на тридесетия рожден ден ще бъде белязан от създаването на „интимни отношения“, т.е. семейството и кариерните постижения на жената. Това е последвано от стабилна фаза от живота, в която децата растат и се раждат отново, а професионалните постижения се подобряват... до следващия преход Това е етапът на навлизане в зряла възраст. В края на разказа съвсем уместно ми се припомни един исторически факт, който ми се струва съвсем по темата. Веднъж попитали З. Фройд какво трябва да може да прави един възрастен