От автора: Ето речников запис от книгата „Лексикон на социалната работа: Учебно ръководство“. Сухият, лаконичен, научен стил на статията се определя от изискванията на издателството Кризисното консултиране, наред с кризисната психотерапия, е насочено към оказване на психологическа помощ при преживяване на критична ситуация. Критичната ситуация е свързана с вътрешни и външни събития, случващи се в живота на човек. Примери за такива събития могат да бъдат: непоправима загуба (смърт на близък човек, загуба на здраве, увреждане и др.); неприемливо поведение на друг (предателство, неспазване на очакванията, физическо или сексуално насилие и др.); обективни промени в статуса, финансовото състояние, перспективите за живот (уволнение, загуба на спестявания, дом, фалит). Обединяващата черта на тези ситуации е, че „неприемливото събитие“, което се е случило, не може да бъде отменено, то става факт на съществуване, ако, докато преживява критична ситуация, човек не намира начини да се адаптира и не се примирява новите обстоятелства в живота, психологическото му състояние се променя: той е потопен в разрушителни преживявания. Кризисното консултиране започва с предоставянето на спешна психологическа помощ на клиента, която е насочена предимно към работата с неговото състояние, а не със съдържанието на неговия проблем. Такава помощ се основава на принципите на симптоматично-центриран контрол, краткосрочност, реализъм и лично участие на професионалист. Изпълнението на тази стратегия е свързано със създаването на специфични взаимоотношения с клиента, основани на приемане, разбиране и безусловно положително отношение към него. Характерни черти на кризисното консултиране са емпатичен контакт, спешност, високо ниво на активност на консултанта, ограничаване на целите до нормализиране на състоянието, подкрепа, фокусиране върху основния проблем, уважение. Предполага се, че след нормализиране на емоционалното състояние и постигане на приемливо ниво на адаптация, клиентът ще стане по-способен за рационално решаване на проблем или психологическо приемане на нова житейска ситуация. Освен това психологическата помощ може да се извършва като проблемно-ориентирано консултиране: проблемът се обсъжда, идентифицират се вече предприетите действия за разрешаване на проблема; идентифицират се пречките и се обсъждат възможностите на клиента. Една от най-важните линии за решаване на проблема е инициирането на подкрепа от социалните мрежи, за да проведе кризисно консултиране, психологът трябва да разчита на познаването на моделите на кризи, причинени от различни иницииращи събития. Най-често кризисното консултиране се провежда във връзка със следните проблеми на клиента: - посттравматично стресово разстройство, свързано с преживяване на катастрофални събития, шок, причинен от участие във военни действия или други въоръжени конфликти; - преживяно физическо или сексуално насилие причинени от непоправима загуба;− семейни и любовни проблеми, причинени от неприемливо от гледна точка на клиента поведение на партньор или дете; На първо място, това са: гняв, вина, страх и безпокойство, депресия, скръб. Тук се обръща специално внимание на риска от развитие на суицидно поведение. Често клиентът попада на консултация едва след като е направил неуспешен опит за самоубийство Съществува практика на кризисно консултиране както по време на лични срещи с клиенти, така и дистанционно. Дистанционното кризисно консултиране се извършва от мрежа от телефони за спешна психологическа помощ, които понякога се наричат ​​„линии за помощ“. Кризисната психотерапия, за разлика от кризисното консултиране, е показана за, 1999.