Изглежда, че на снимката няма никой, но не е така. Ако се вгледате внимателно, там, където пътят завива и отива в далечината, синът ми бяга. Той не може да се обърне повече и използва дадената му воля на 100%. И аз го гледам и си мисля: Е, как? Как да го оставим да отиде в този огромен, непредвидим, красив и опасен свят? Е, по някакъв начин просто се върнете към факта, че мама е психолог. И помнете основите на теорията. Според Ериксън човек преминава през 8 етапа в живота си и всеки от тях определя следващия. От 3 до 6 години – третият етап, периодът на формиране на много важно решение: „Мога да поема инициатива и това е ДОБРЕ“, „Интересно ми е, но не мога = страх от света и чувство на вина.” Децата под една година формират решение за основно доверие или недоверие в света, тригодишните се учат на автономия или навика да се съмняват в способностите си. А децата на 4-5 години са големи откриватели. Какво? Където? Как работи светът? Как да му повлияем? Какво се случва, ако хвърлите камък във водата? Какво ще кажете за клон на дърво? Защо тревата е зелена? Какво има зад завоя? И знам, че ако поддържате този пионер в него, той ще проявява инициатива през целия си живот. Не можете да го принудите да седне на работа, която не харесва, той няма да бъде измъчван от дълъг избор, няма да избира между лошо и поносимо. Защото той ще има навика да изследва този свят, да го променя според нуждите си, да контактува с хора и предмети, да избира това, което наистина иска. Ами ако родителят критикува или наказва? Спрете, където отивате! Защо пак мръсен? Седи мирно! Не отивай/не вземай/НЕ – тогава детето развива много упорито чувство за вина. Защото тичане, скачане, силен смях, хвърляне на камъни и катерене през локви са естествени желания за едно дете, внушени от природата. И ако майка ми казва, че тези желания са грешни, тогава какво съм аз? Малко по-различно. погрешно лошо. Чувството за вина и инициативата са слабо съвместими неща. Колко страшно е да го пуснеш, но не можеш да избягаш, трябва. Иначе страхът ми ще го бави цял живот. Пожелавам му да има смелостта да преследва всяка своя мечта. С уважение, София Пименова