Много литература е посветена на доказването на ефективността на един или друг вид психотерапия. В тази статия само накратко подчертах някои фактори, които в момента считам за особено важни в стремежа към ефективна психотерапия Характеристики на мотивацията на клиента (доброволност, реалистични представи за психотерапията, очаквания от психотерапевта и т.н.) и степента на. неговата готовност за сътрудничество и промени*Психотерапевтът има положителен опит в личната терапия и супервизия Ясно и отразено разбиране на терапевта за неговите лични и професионални възможности и ограничения Искрена заинтересованост на терапевта от личността на клиента Признание от страна на клиента на важността на връзката с терапевта Вярата на терапевта в клиента Преживяването на клиента на чувство за сигурност и подкрепа в присъствието на терапевта Субективно усещане за взаимно разбиране Степента на готовност на клиента за среща със силни чувства Активност и интерес към процеса и на двамата участници в терапията, с взаимно желание за обсъждане на емоциите, чувствата и преживяванията, които възникват във връзка един с друг Емоционална връзка между терапевта и клиента, основана на висока степен на взаимно доверие и уважение Личен опит на психотерапевта в преодоляването на различни житейски кризи Готовност на психотерапевта за себеразкриване Степен на зрялост на личностната позиция на психотерапевта, позволяваща му да приеме различна гледна точка и различен мироглед. Необходимо е да поясня, че когато говоря за приемане на различен мироглед, нямам предвид абсолютно неосъждащо приемане. Според мен абсолютно безоценъчното приемане на клиента е невъзможно, тъй като оценката е естествена функция на човешкото съзнание. В същото време съм на мнение, че сравнително ясното и редовно подлежащо на рефлексия разбиране на терапевта за неговите мирогледни позиции и ценностни ориентации му помага да уважава другите светогледи. Навикът, доколкото е възможно, за честно и внимателно изследване на собствения мироглед и възприемане на света в личната психотерапия и редовен самоанализ може значително да помогне при работа с клиент. Лошо отразената представа за себе си и своите ценности създава благодатна почва за съмнения, които пряко или косвено се проектират върху клиента и неговия мироглед, лишавайки диалога между психотерапевта и клиента от така необходимата откритост и свобода моето мнение, разбирането какво затруднява реализирането на личния потенциал на клиента и какво може да направи живота му по-пълен и по-щастлив, трябва преди всичко да бъде направено от самия клиент. Това представление ме връща на „греховната земя” – напомня ми за професионалната ми позиция и границите на отговорността в терапията. Разбира се, аз изграждам своите предположения и хипотези за същността на затрудненията на клиента и когато е подходящ повод му ги изказвам – проверявайки и наблюдавайки как моите предположения му отговарят. В същото време, независимо от теоретичната основа, върху която аз като терапевт изграждам своите хипотези и предположения, най-важното е да не забравяме, че само самият клиент може да бъде абсолютен експерт в разбирането на живота си. Въпреки че има нужда от мен да го придружавам, напътствам и подкрепям по трудния път на самоосъзнаването, има ли нещо, което като цяло да подсказва, че терапията върви в правилната посока? Вероятно има. Ако с всяка нова среща усещам, че разбирането ми за клиента расте, а клиентът чувства, че може да ми се довери и да се отваря все повече и повече. От това произтича възможността да се изследват както най-непривлекателните, така и най-възвишените кътчета на душата. Но в същото време е важно да запомните, че доверието и разбирането са променливи величини, които варират като еквалайзер в зависимост от промените в обхвата на емоционалните и умствените честоти както на клиента, така и на терапевта. И за съжаление, тези честоти не винаги съвпадат и често отнема време, за да резонират...*„Достатъчно добре“.