От автора: Въпреки че тази статия е за това как да храним деца, мисля, че възрастните трябва да се хранят по същия начин - да си предлагат различни храни, от които да избират, и да ядат само това, което искате (и колкото искате). Тогава килограмите винаги ще са в ред :) Статия от сайта Не знам за вас, но аз започвам да се изнервям, когато скъпото дете откаже да яде обяд, приготвен с любов. Майка ми също се изнервяше, когато отказвах да ям, така че ми набутваше храна с убеждаване и заплахи. Реших, че никога няма да принуждавам децата си да ядат (или да ядат докрай), ако не искат. Ето защо, когато в мен се появи безпокойство поради това, че детето ми „нищо не яде“, се озовах на кръстопът - това безпокойство беше в противоречие с моя принцип за ненасилие, дълго време се озадачих как да разреша този вътрешен конфликт. Едва когато прочетох тази публикация, разбрах, че аз (и много други майки) тълкувах погрешно притесненията си относно храненето на детето. Струва ми се, че това безпокойство е инстинктивно. И наистина - кой ще нахрани детето, ако не майката, особено ако е още малко и не може да си набави (сготви) храна, но за мен имаше само един изход от това безпокойство - да накарам детето какво да яде? И сега мисля, че има друг, по-надежден и удобен изход - вместо да тъпчете каквато и да е храна в бебето, трябва да му дадете възможност да избере какво иска да яде. Задачата на възрастните е да предложат на детето голямо разнообразие от продукти. И сам ще ги изяде. И, между другото, апетитът на човек не е насочен към това да изяде колкото се може повече храна, а да избере от наличната храна най-необходимите за организма продукти в момента - и да ги изяде.