„Личните граници са нещо красиво и важно, което ни помага да живеем пълноценен, щастлив живот и да изграждаме здрави взаимоотношения.“ Една жена на име Анна дойде при мен за консултация ( името е променено), чиято история отново ме накара да се замисля колко много хора живеят без да си поставят граници и страдат от това. Анна беше на ръба на емоционалното и физическо изтощение. Очите й бяха пълни със сълзи. Стискайки нервно ръце, тя започна да говори за проблемите си в отношенията с други хора. Тя разказа как винаги е била мила и учтива с другите хора, но това често я е карало да се чувства неудовлетворена и изтощена. История от първо лице: – Когато бях дете, винаги са ми казвали, че трябва да бъда учтива и мила с другите хора . Израснах, придържайки се към това правило, но, за съжаление, често забравях за себе си. Бях готов да дам своята енергия, време и ресурси, за да помогна на другите, дори ако това означаваше да се откажа от нещо, което беше важно за мен. Често това ме караше да се чувствам претоварен, уморен и потиснат – още от ученическите години вярвах, че не може да бъде по друг начин да изляза в почивен ден или да остана до късно, защото трябва да помогна и ми е много трудно да откажа, защото не е добре. И започнах да забелязвам, че това, което някога беше любимата ми работа, се превърна в кошмар за мен. Започнах да я мразя. Но наскоро се озовах в ситуация, в която трябваше да се защитя от човек, който не забелязваше границите ми. Не можех да намеря сили да кажа „не“ и да се съпротивлявам, защото се страхувах, че това ще означава, че съм лоша, че ще разочаровам надеждите му, доверието му, че съм лош човек. В резултат на това започнах да получавам паник атака, просто „повръщах“ от чувство на тревога и страх, от безсилие, когато се прибрах, се почувствах депресиран, нищожен и безполезен човек. Бях разкъсван от негативни емоции Сега започнах да разбирам, че да казвам „не” не е знак, че не харесвам другите хора или че съм лош, а е начин да се предпазя и да запазя здравето и благополучието си. същество. Но не знам как... Тази история показва колко е важно да можеш да поставяш граници и да се грижиш за себе си. Наистина да се научите да казвате „не“ и да поставяте граници може да бъде трудно, но е много важно за поддържане на здравето и благополучието. Ето няколко съвета, които да ви помогнат по пътя: Разберете, че границите са важен елемент от здравите взаимоотношения. Намерете начин да изразите своите граници ясно и уверено, но не се страхувайте да кажете „не“. не искаш това, което се иска от теб. Помнете, че това не означава, че не искате да помогнете, а само, че имате свои собствени граници, а не проява на недоброжелателност или жестокост , за да определите кога да зададете граници. Първо определете какво е важно за вас и от какво се нуждаете. Обсъдете проблемите си с приятели, семейство или професионалист, който може да ви помогне да се научите как да поставяте граници?