КАК ДА ПРЕЖИВЕЕМ ГНЕВА БЕЗ ЩЕТИ ЗА СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ Посветен на възрастните и техните деца... В светлината на последните събития чувам не само за страх и безпокойство, но и за гняв. Понякога този гняв прикрива безсилие, страх, болка. Ето как да се справите с него, така че никой да не бъде наранен. Когато влязат юмруци, това е нейната реакция. Така. Първо открийте, определете дали това е гняв, отговорете на въпросите: „На какво или на кого сте ядосан?“ Как го усещаш в тялото си? Ако е трудно да направите това сами, психологът ще дойде на помощ. Можете да кажете: „Сега съм ядосан на... или защото...“. Така да се каже, легализирайте гнева. Можете да привлечете друг, помолете го да изслуша, ако това се случи в конфликт, тогава говорете, използвайте „I messages“: „Ядосвам ви за това.. или съм ядосан..“, т.е. говорете за себе си, заобикаляйки. изразите: „Ти си такъв и такъв...“ Конфликтът определено не може да бъде избегнат в този случай. Необходимо е да говорите за вашите чувства, емоции, да посочите как се чувствате в тази ситуация. Ако гневът не изчезне, можете да насочите тази енергия (а има много!) В спорт, танци, пеене, можете просто да тропате с крака, да викате. Можете също така да рисувате, да извайвате (арт терапията е полезна тук) и да медитирате. И тук сълзите ще са на място и децата са особена категория и как да го изживеят без да го насочват към себе си или към другите! Децата се научават да разбират, че са благодарение на своите родители/други хора, които ги заместват, които трябва да наричат ​​това, което е: „В момента си ядосан...“ (и с други емоции) Децата трябва да разберат какво не е наред с тях. Но понякога родителите го гасят в зародиш по някаква своя причина, може би им е трудно да издържат на гнева на друг, така че правят всичко с детето, за да не се случи това, и тогава детето вече няма достъп до това , следователно за детето е трудно да се справи с гнева си; Използването на същите методи, които написах по-горе за възрастни, е приложимо и за деца, само тук е необходима помощта на възрастен. Стъпки:• помогнете на детето да канализира агресията в приемлива посока: тропане, крещи, къса хартия и т.н. важно! не поставяйте забрана за „удрянето е забранено.” • не оставяйте детето само с чувствата си, бъдете близо. Ако, разбира се, детето иска да остане само, дайте му възможност да си тръгне и да се върне • говорете с детето за това, което го е разстроило и е накарало да страда. • изразете съчувствие и съжаление: „Съжалявам, че не се получи така, както искахте.“ Дайте на детето възможност да се натъжи и поплаче до насита • Когато емоционалният пик отшуми, помислете с него какви действия може да предприеме, за да задоволи нуждата си. Насочете вниманието и енергията му в стъпки и действия ВАЖНО! -Приемайте детето не само като гъвкаво и „добро”, но и в различни състояния и чувства -Изключете всички етикети – „плачливо”, „боец”, „нарушител”. Етикетите карат детето да се съобразява с тях - Подчертайте силата и уменията на детето. -Дайте възможност на детето да проявява агресия в играта – ловци, хищници и др. В експресивната игра агресията не се подхранва, а се разиграва. Позволете на детето да защити себе си, своите граници, да съобщи това, което не е задоволително в действията му, било то на възрастни или на други деца детето. • Покажете пример за това как ВИЕ живеете през своя гняв и агресия Агресията е характерна за всички живи същества. Енергията на агресията е необходима за реализиране на собствените желания и защита на себе си. Потиснатата агресия не само лишава живота от радост и смелост, но и представлява опасност със своето скрито „радиоактивно излъчване“.».