От автора: По време на консултации родителите често задават въпроси на психолога дали си струва да дават на дете (тийнейджър) джобни пари, каква сума е най-добре да отделите за самостоятелни разходи, дали да давате пари редовно или като специална награда за постигнат успех? Статията отговаря на тези въпроси и казва на родителите как да направят боравенето с джобните пари полезно за развитието на дете (тийнейджър). Въпросът за разпределянето на джобни пари на дете (тийнейджър) рано или късно възниква във всяко семейство. Това, което пречи на съвременните родители бързо и недвусмислено да решат да ги разпределят, е справедливото разбиране, че тези пари се харчат от сина/дъщеря им по правило за глупости - дъвки, чипсове и близалки, тетрадки и химикалки, от които къщата вече е пълна. Също така се случва родителите, след като забелязват, че детето (тийнейджърът) изобщо не помага в къщата, е грубо, потайно, не учи добре, започват да са склонни да вярват, че не заслужава джобни пари и като резултат, няма да го получи. От друга страна, родителите забелязват, че много от съучениците и приятелите на детето получават пари за самостоятелно харчене и да не давате джобни пари на детето си означава да се сблъскате с неудобни въпроси от детето (тийнейджър) за „защо съм по-лош от другите? Защо на тях се дава, а на мен не?“ Такива плюсове и минуси съществуват, будят съмнения сред родителите и карат психолога да обсъди професионално въпроса за джобните пари. Първото нещо, което е важно да разберете за джобните пари е, че това са пари, които детето може свободно да използва както желае и по свое усмотрение. Тоест, когато давате на дете джобни пари, важно е родителят да признае правото на детето да ги харчи както намери за добре и вътрешно да се откаже от типичната родителска нужда да контролира какво е закупено. Истината за джобните пари е, че в повечето случаи те се харчат за неща, за които повечето родители не биха искали да ги харчат. В същото време възможността да купува „всички тези глупости“ позволява на детето не толкова да стане собственик на конкретни неща, които са привлекателни за него, но да се чувства независимо, до известна степен безплатно, не по-лошо от другите. И за всяко дете и тийнейджър е приятно и полезно да се чувства така. Ето защо, ако отговорите ясно на въпроса „да дадете или да не дадете“ джобни пари, тогава мнението на психолога е да дадете. Това решение се подкрепя и от факта, че именно джобните пари позволяват на детето (тийнейджъра) да се подготви за живота на възрастните чрез усвояване на ролята на купувач. И дори ако едно дете (тийнейджър) вече ходи до магазина, за да купи хранителни стоки за семейството, психологията на джобните пари е различна. Това са безплатни разходи, които не е нужно да отчитате и които трябва да обмислите сами (ако си купя дъвки, няма да ми стигнат за близалки). Въпросът за размера на джобните разходи, който веднага възниква тук, е много интересен. От една страна, джобните пари не трябва да са големи. Загубени, както току-що беше написано, „за глупости“, добре е, ако са доста скромни. От друга страна, не толкова малко, че да предизвика чувство на унижение у детето („по-добре да не даваш нищо, отколкото да даваш тези мизерни 30 рубли за една седмица“) и негодувание („на всеки се дават 500 , но ми даваш само 50”) . За да разрешим въпроса с размера на джобните пари, е добре да разберем колко дават в момента на връстниците на детето и колко аз като родител съм готов да отделя. Тази сума зависи и от възрастта на детето: колкото по-голямо е детето, толкова по-големи са джобните му разходи. Справедлив въпрос е и относно редовността на разпределянето на пари за джобни разходи. Тъй като за дете и дори за тийнейджър е трудно да планира подробно разходите си, да спестява за по-късно и да се въздържа от моментни желания да купи нещо за компания, по-добре е да давате джобни пари веднъж седмично, отколкото например веднъж месечно . Разбира се, честотата за всяко конкретно семейство може да е различна, но е важна.