И така, човек живее за себе си, живее и бам, спомних си нещо, исках да плача от тези спомени - това е болката, която живее с теб и трябва да се преживее. Ако не го изразите, то ще продължи да се появява всеки път, докато не го изживеете и осъзнаете защо е толкова важно за вас, не изразявайте онези емоции, които са заседнали вътре. Колкото повече говорите за тази ситуация, изразявате емоции под формата на сълзи, смях, осъзнавате, че преди това не е било съзнателно, толкова по-малко болка чувствате, силите, които преди това са били изразходвани за задържане на болката, се освобождават, психосоматичните заболявания изчезват. Защо хората пренебрегват болката? Тъй като много от нас са били научени, че оплакването и хленченето е лошо, особено емоционално потиснатите хора обичат да говорят за това, някога им е било забранено да изразяват емоции, следователно, когато видят емоционалните прояви на други хора, те също искат да изразят, споделят, ама забраняват... значи ти забраняват, такива хора най-често се срамуват от собствените си чувства. Няма срам в показването на емоции, например сълзи - това е естествен механизъм, присъщ на нас от раждането, той помага за облекчаване на напрежението, премахване на болката, тъй като тялото използва тази функция, това означава, че тялото се нуждае от него, за да се чувства комфортно. Когато изпитвате болка, запитайте се какви чувства изпитвате в този момент, така показвате на психиката си, че чувствата ви не са ви безразлични, забелязали сте ги и сте реагирали, осъзнали сте ги, изживели сте, това, което не сте имали време да изживеете преди или не е живял, защото е бил неподходящ момент. Как разбираш, че болката е изживяна и изчерпана? Когато говорите за минала ситуация, която преди е била болезнена за вас, преживели сте я и е останала само лека тъга, а очите на вашия събеседник се насълзяват, това означава, че ситуацията наистина е била преживяна от вас, но е била толкова сериозна, че предизвиква съчувствие у друг или вашият събеседник има подобна история с вас и той не е „изгорил“ болката си. Не просто преди, когато умре човек, хората идват при близките му и го питат какво се е случило и те му разказват заедно с историята, емоциите, болката и нещо се осъзнава, след това идват нови хора и процесът се повтаря.. .по този начин човекът се сбогува с друг човек и „изплаква“ скръбта си. Сега за начините за изразяване на болка: физическа активност, писък, смях, плач, история, песен (така нашите предци са звучали болката). Между другото, гледането на филм или посещението на театър са много полезни, тъй като ситуациите, които се показват там, могат да ви напомнят за вашите собствени и да изтръгнат болката, която ще ви накара да плачете и да си поговорите сърдечно за чувствата ви на чаша чай, така че е хубаво човекът до вас да е готов да ви изслуша и вие да му имате доверие. Всеки метод е добър по свой начин, основното е да не го премълчавате! По-добре е да направите това с психолог, защото психологът ще ви помогне да преминете през ситуацията по-бързо, ще зададе правилните въпроси, ще ви подкрепи и тази ситуация няма да стане известна на никой друг, защото принципът на конфиденциалност в психологията е един от основните. Трябва да постъпите по същия начин с физическата болка – озвучете я, изпейте я, изплачете я, подигравайте й се, изтанцувайте я, за да свърши по-бързо. Какви начини за справяне с болката са най-близки до вас и ви помагат??