От автора: „Приказки за психотерапията“ са живи истории от живота на психолози, които показват нещо за психологията. Психолозите може да са известни или не, но все пак предпочитам истории с известни психолози. И знанията, извлечени от тези „приказки“, трябва да са разбираеми, разбираеми и да не изискват специално обучение по психология. Тази история е разказана от Роло Мей в книгата му „Смелостта да твориш“.*** Едно лято пътувах група художници в Централна Европа. Наблюдавахме и скицирахме ежедневни сцени. Докато бяхме във Виена, всички бяхме поканени на частна лекция от Алфред Адлер, когото бях срещнал по-рано, докато участвах в неговия летен курс. По време на лекцията, изнесена в малък салон, Адлер засегна компенсаторната теория за творчеството, според която хората развиват наука, изкуство и други области на културата, за да компенсират своите недостатъци. Като илюстрация често се цитира примерът със стрида, която създава перла, за да скрие песъчинка, попаднала в черупката. Един от многото примери, дадени от Адлер по това време, е глухотата на Бетовен. Това трябваше да покаже как човек, надарен с огромни творчески способности, компенсира несъвършенствата и недостатъците на тялото си в акта на творчество. Освен това Адлер смята, че цивилизацията е резултат от относително слабата позиция на човека във враждебна природна среда, както и липсата му на достатъчно силни нокти и зъби, необходими в животинския свят. В края на лекцията Адлер, напълно забравил, че се обръща към художници, огледа стаята и каза: „Тъй като само няколко от вас носят очила, заключавам, че не се интересувате от изкуство.“ ***Роло Мей разказва тази история в контекста на изследване на различни съществуващи теории за творчеството. Но искам да обърна внимание на един друг аспект. Алфред Адлер е велик психолог и мислител, човек, който умееше добре да разсъждава. А нелепата на пръв поглед грешка, която направи, е много показателна. Тази история отлично демонстрира как ние (и аз, и вие) лесно и неусетно заменяме реалността с представите си за нея Адлер имаше своята компенсационна теория, която му пречеше да види реалността. Всеки от нас има набор от такива теории... И някъде там, на една ръка разстояние, има реалност, непозната за нас Други „Приказки за психотерапията»