От автора: „Експерт Казахстан” № 5 (284) / 07 февруари 2011 г., 21:11 „Експерт Казахстан” № 5 (284) / 07 февруари 2011 г., 21:11 Казахстан Самоубийствата на тийнейджърите ще останат високи, докато правителството не се заеме сериозно с този проблем. Освен това без интегриран подход ефектът не може да бъде постигнат Снимка: http://www.flickr.com/corrie..., Игор Бабкин Самоубийствата сред тийнейджърите се превърнаха в широко разпространено явление: в района на Източен Казахстан миналата година около 30 млади хора посегнаха на живота си, в областите Караганда, Южен Казахстан, Акмола, Актобе - повече от 20. Най-голямо безпокойство предизвиква негативната динамика: през последните три години в Северноказахстанска област например броят на самоубийствата се е удвоил . Според проучване на УНИЦЕФ, проведено през 2006 г., Казахстан е на първо място по брой самоубийства сред момчета и момичета в страните от Централна и Източна Европа (Казахстан, според класификацията на УНИЦЕФ, принадлежи към този регион). Според Световната здравна организация Казахстан е третият най-голям брой самоубийства в света. Статистиката не се е подобрила значително през последните няколко години. Според Статистическата агенция на Република Казахстан през 2009 г. 260 тийнейджъри са се самоубили, миналата година - 237. Освен това има очевидна тенденция за увеличаване на броя на самоубийствата сред момичетата: през последното десетилетие броят на самоубийствата е 27-29 на 100 хил. население и се нарежда на първо място сред страните от Централна и Източна Европа. На 12 януари депутатът от Мажилиса на парламента на Република Казахстан Жарасбай Сулейменов поиска от правителството да поеме контрол над ситуацията. Той призова „да се обединят усилията за прилагане на мерки за решаване на тези проблеми“, като същевременно критикува работата на училищните психолози и инспекторите. Фактори, каквито съществуват. Защо тийнейджърите посягат на живота си? На портала "Training_KZ" в реално време се провежда анкета на тема "Причина за самоубийство при подрастващите". 37% от анкетираните посочват проблемите във взаимоотношенията със значими хора като основен фактор за увеличаването на броя на самоубийствата. Говорим за хора, на които тийнейджърът има доверие: приятели, приятелки, приятелка, гадже. На второ място в проучването са „проблемите в семейството“ (22%), а именно в семейството трябва да се създаде основата на психологическа стабилност. На трето място (17%) са „психологическите характеристики“, придобити на генетично ниво от родителите. На четвърто и пето място са контактите с медиите (15%) и проблемите в училище (14%). Людмила Бекмагамбетова, учител в гимназията „Самопознание“, смята фактора значима среда само за подтик към самоубийство. Смята се, че под влиянието на улицата или лошата компания тийнейджърът може да се самоубие. Учителят предлага да се обърне внимание на психиката на тийнейджъра, неговата чувствителност към емоции и ниво на устойчивост на стрес. „Като пример мога да дам следната ситуация. Какво казва една жена, когато мъж се прибере пиян? Такъв и такъв, нямаше да срещнеш приятеля си по пиене, нямаше да си пийнеш. Но това очевидно е заблуда. Очевидно е, че ако човек не беше срещнал един приятел по чашка, щеше да срещне друг. Защото той просто иска да пие“, обяснява тя. Тенденцията на тийнейджъра към самоубийство се развива приблизително по същия сценарий. Ако той е много емоционален и често не знае как сам да намери изход от трудна ситуация, тогава вероятността от самоубийство е голяма. „Външната среда или отделни нейни представители могат само да дадат тласък“, смята експертът. Самотата е гад... Самотата също тласка към самоубийство. Външно това не се проявява по никакъв начин, тъй като тийнейджърът е постоянно заобиколен от приятели, съученици, братя или сестри. Според Александър Катков, доктор на медицинските науки, професор, психотерапевт от Единния регистър на професионалните психотерапевти в Европа, родителите често пренебрегват проблемите на тийнейджър, а учителите и училищните психолози не са готови да му помогнат. Приятели и приятелки в точния момент, когато един тийнейджър преживявадепресия, или ги няма, или не знам какво да правя. В същото време стимуланти на суицидни чувства могат да бъдат несподелена любов, трудности в общуването с връстници и трудна ситуация в семейството. „Казването на учител, приятел или родители е въпрос, който тийнейджърът се опитва да реши сам. В същото време не е сигурен, че хората, към които се обръща, ще го разберат. Затова тийнейджърът се затваря в себе си и живее сам с проблемите си”, казва г-жа Бекмагамбетова. Според Сергей Скляр, младши изследовател в отдела по суицидология и епидемиология на Републиканския научно-практически център по психиатрия, психотерапия и наркология на Министерството на здравеопазването на Република Казахстан, не е напълно правилно да се изолират отделни причини, водещи до самоубийство. „Във всеки конкретен случай това е взаимодействие на различни фактори“, смята той. Но основното е, че тийнейджърът е самотен. Освен това, според представителя на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) в Казахстан, Ханаа Сингър, първоначалните причини, водещи до детската самота, са различни. Както показа проучване, проведено от УНИЦЕФ в Украйна, децата могат да изпаднат в отчаяние, когато родителите им напуснат чужбина в търсене на работа. „Такива деца се чувстват самотни, отчаяни и губят надежда. Това води до сериозни емоционални и психологически смущения. Децата спират да общуват с приятели, роднини и особено с родители, които, както им се струва, са забравили за тях. Децата стават раздразнителни, тревожни и агресивни. В резултат на това те започват да мислят за доброволна смърт. Светът им става чужд, спират да вярват на хората“, продължава г-жа Сингър. В Казахстан трудовата миграция едва ли ще бъде важен фактор, но дори и тук родителите често не обръщат нужното внимание на децата си. Г-н Катков се придържа към теорията, че самоубийството може да бъде причинено от неадаптацията на подрастващите. През последните 15-20 години агресивността на информационната среда на тийнейджърската субкултура се увеличи значително. „В същото време нивото на психологическо здраве - устойчивост на подобни влияния - е значително намалено. В резултат на това някои тийнейджъри, особено тези с ниско ниво на устойчивост на стрес, развиват така наречения синдром на деморализация“, подчерта той. Явни прояви на това състояние са лошо настроение, тревожност, безпокойство, чувство на безизходица, безнадеждност, объркване в мислите и невъзможност за намиране на конструктивно решение на съществуващите проблеми. Според г-н Кътков тийнейджърът просто отчаяно иска да намери помощ отвън. „Разочарованието може да достигне такава сила, че мисълта за напускане на този живот се възприема с облекчение“, обобщава експертът в началото на всяко начало. Всеки възрастен знае, че е необходимо да се отглежда дете от самото му раждане. Но не всеки успява. Г-н Склар насърчава родителите да бъдат толерантни: „Те трябва да обичат, разбират и приемат децата си такива, каквито са.“ Но ако един тийнейджър се чувства фалшив, той ще се отдръпне и няма да има контакт, казва г-жа Бекмагамбетова. Родителите често са груби в отношенията си с децата си. В потвърждение на това можем да цитираме случая, който ни разказа г-жа Бекмагамбетова. „Един ден едно момиче от осми клас дойде при мен и ме помоли за съвет“, започна тя. - Оказва се, че тя се е влюбила в свой връстник, но той не отвръща на чувствата й. Исках да предскажа последвалите събития. Момичето се заинтересува. Очертах какво последва: сълзи във възглавницата и пълно неразбиране от страна на майка ми. Момичето дори се изненада и попита: откъде знаеш? И тогава тя каза, че се обърна към майка си и чу в отговор: „Ще имаш още много такива задници в живота си!“ Баба и дядо, според момичето, обикновено „не са наясно“, тъй като отдавна са преминали този етап от живота си. Мотивът на момичето да ме избере за съветник беше, че учителката винаги е „в течение“, защото работи с деца.“ Не намирайки разбиране от родителите си, тийнейджърите често идеализират онези, на които се опитват да приличат. Ако вДворна власт със съмнителна репутация се държи като идол, очаквайте неприятности. Когато идеалът е родител или положителен по-голям брат, идеализацията е положителна и предпазва тийнейджъра от импулсивни действия. Най-страхливи са децата в по-долните класове. Те се страхуват от учителя, защото той може да им се скара за лошо поведение или оценки пред целия клас. И това априори намалява самочувствието на детето. Страхува се да чуе упреци по свой адрес от родителите си. „Всички родители днес упрекват децата си за едно и също нещо. „Казват, че правим всичко, за да имате всички условия за успешно обучение вие, нашето потомство, но вие учите зле“, продължава тя. Когато едно дете попита родителите си защо го обичат, те често отговарят: за „А“ и добро поведение. Детето обича родителите си безусловно. Г-жа Сингър казва, че необходимостта да печелят пари за достоен живот не трябва да прави родителите безчувствени: „Децата са по-уязвими от възрастните. Не можем да поставим нашите интереси над интересите на децата.” Средата на децата е различна. Когато тийнейджър претърпи насилие в двора, училище или липса на разбиране от приятели, той може да се превърне в социално изгнаник. Това е друг фактор, допринасящ за самоубийството. Ако средата е приятелска, децата бързо придобиват самочувствие. Възрастните трябва да осигурят безопасна среда за децата, каза г-жа Сингър. Г-н Катков смята, че антисоциалната среда с изключително агресивни форми на поведение допринася за нарастването на суицидните рискове: „Ако микрообществото дава положителни примери и защитава тийнейджъра от агресивна среда, тогава рисковете от самоубийство значително намаляват.“ Тийнейджърът, според г-н Скляр, реагира много остро на тормоз, отхвърляне или изолиране от обичайния си социален кръг, който включва приятели, съученици, а често и гимназисти, на които тийнейджърът най-често се взира. Друг важен фактор могат да бъдат, според него, измислени или реални проблеми в отношенията с обекта на любовта. Според г-жа Бекмагамбетова родителите не трябва да оказват натиск върху децата си, ако не са съгласни с техния избор – това може да доведе до непоправими последици. Много по-разумно е да дадете аргументи, да привлечете вниманието на детето към някои моменти, така че то да вземе решение къде преминава детството Децата прекарват по-голямата част от времето си в училище. Участието на родителите в живота на образователните институции често се ограничава до спорадично посещение на родителски срещи. Междувременно децата могат да бъдат наранени от всичко. „Те може да се чувстват като изгнаници поради това, което възприемат като нисък социален статус на родителите си“, дава пример г-жа Сингър. Както и в местата за лишаване от свобода, авторитетът в училище обикновено се ползва от по-големи и по-развити физически ученици, които, каквото и да правят, обикновено остават ненаказани. Да кажем, че едно дете е унижено в училище или са му взети парите. Родителите в тази ситуация обикновено се оплакват на администрацията или класния ръководител. Администрацията не се интересува от пране на мръсно бельо на обществени места: нейната дейност се оценява от висши органи по традиционната схема - колкото по-малко спешни случаи, толкова по-добре работи институцията. Затова учителският съвет винаги се опитва да скрие проблема. В същото време класният ръководител е принуден човек и ще прави каквото му каже администрацията. Ако ситуацията ескалира, родителите правят това, което смятат за правилно: прехвърлят детето от „лошо“ училище в „добро“. „Но кой може да гарантира, че дори на новото място няма да има съученици, които да го тормозят? Все пак това дете е генетично увлечено от онези връстници, които ще го унижават”, обяснява г-жа Бекмагамбетова. В най-добрия случай ще се срине психологически, в най-лошия - ще се самоубие. В агресивна среда децата се чувстват изоставени и предадени. Усещат външен натиск, изпадат в дълбока депресия и губят всяка надежда за най-доброто. Опитът за самоубийство е начин да избягате от проблеми или да привлечете вниманието на родители, учители ивръстници. Според г-жа Сингер образователната система трябва да стане приятелска към децата, а насилието и агресията в училищата трябва да бъдат изкоренени. Това няма как да стане, ако нито администрацията, нито учителят са заинтересовани да отстранят причините. Ниската заплата на учителя и ниският социален статус в обществото значително намаляват интереса му към работа. „По същество, ето защо вместо с учители, училищата са пълни с това, което бих нарекъл учители на уроци. Идваха, преподаваха уроци и се прибираха”, разказва г-жа Бекмагамбетова. Обикновено училището реагира на извънредни ситуации, след като те се случат. Обикновено под мощния натиск на директора и учителството децата изобличават конкретни виновници и биват наказвани. Никой обаче не иска да разбере причините за случилото се. Може ли полицията да помогне? Училищните инспектори теоретично трябва да помогнат на училищната администрация и учителите да извършват превантивна работа: предотвратяване на престъпления. Според г-жа Бекмагамбетова училищният инспектор трябва да стане част от учителския колектив. За да постигне това, той трябва да разговаря с ученици, които са склонни към насилие, както и с деца, които могат да бъдат потенциални жертви на насилие. Но това е идеално, докато в действителност всичко е различно. Често инспекторите просто забравят къде се намират. Те пренасят морала, познат в правоприлагащата система, в училище, така че най-често се опитват да „разцепят“ децата, за да намерят виновника в спешен случай и след това да го накажат. Както в правоприлагащата система като цяло, инспекторът трябва да има процент на разкриваемост, докато превенцията е ограничена до официални разговори с трудни тийнейджъри на различни интервали. Г-жа Сингър описа последствията от това поведение на инспекторите: „Децата често се страхуват от хора в униформа.“ Първо, трябва да гарантираме, че инспекторите изпълняват служебните си задължения, смята г-н Кътков: „Чрез системата на инспекторите по делата на непълнолетните и т. нар. училищни полицаи е необходимо да се установяват факти за криминален натиск, рекет сред подрастващите и своевременно да се пресичат. престъпна дейност.” Какво да правя? Според работните документи за социална и икономическа политика, изготвени от УНИЦЕФ, по време на икономическа и финансова криза броят на опитите за самоубийство се удвоява. Казахстан не е имунизиран от такава опасност. Досега в републиката не е регистриран рязък скок в процента на завършените самоубийства сред децата и юношите. „Ръст наистина има, но това са проценти, а не порядъци“, казва г-н Катков. Но какво се случва, ако се случи голяма криза? Готов ли е Казахстан за факта, че младите граждани ще започнат да умират със стотици? Ако не, на първо място, смята г-н Скляр, държавата трябва да подготви необходимия брой детски психолози: сега явно няма достатъчно, персоналът се формира на остатъчен принцип. Често за психолог се назначава пропаднал математик или филолог. Вече се прави нещо в рамките на програмата Саламати Казахстан за периода 2011-2015 г. Първо, широко се въвежда практиката на психологическото тестване. И не само в училищата, но и в предучилищните институции. Тестването дава възможност да се диагностицират ниски нива на психологическа стабилност, както и високи суицидни рискове при деца и юноши на ранен етап. Наред с обучението на нови кадри, съществуващите специалисти трябва да преминат преквалификация в рамките на програмата. Предвижда се обучение на училищни психолози и социални педагози в прости, но ефективни технологии за повишаване нивото на психологическа стабилност. Но това не е всичко. Според г-н Катков, през последните седмици се обсъжда въпросът за широкомащабно въвеждане на специална програма FAS (английското съкращение от „семейство и училище“) в родната образователна система. Същността му е да обучи семействата в най-модерните технологии за превенция на анормалното поведение на децата. Разбира се, тази програма не е панацея за всички болести, но родителите ще се научат да решават много проблеми сами. Според програмата на FAS.