I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Безотговорни хора не винаги са тези, които избягват отговорността. Има и друг вариант: такива хора са много отговорни. Можете да разчитате на тях, те са точни, спазват договореностите и изпълняват задълженията си. Много е удобно да се работи с тях - те не само ще свършат своята част, но и ще осигурят подкрепа, и винаги са щастливи да помогнат, но по странен начин се случва такива хора да са безотговорни... към себе си . Занемарен апартамент, неплатени сметки, хронична хрема и кашлица, които вече са станали позната част от живота и не се възприемат като причина да не ходите на работа, леки закуски на бягане, личен живот и семейство „загърбени“ в далечно чекмедже. Що се отнася до другите, такива хора са много благоразумни, но когато става въпрос за себе си, те са учудващо детински. Защо се случва това? Една от възможните причини е липсата на личен опит от такава майчина грижа, когато детето се чувства сигурно. Когато, за да оцелее, той не трябва да стане възрастен и да се грижи за себе си (а понякога и за майка си) сам. Ако това не е така, след като стане възрастен, такъв човек може несъзнателно опитайте се да станете „добра майка“ за други хора и обектите за грижа и настойничество ще бъдат избрани по много уникален начин (например, това може да са доста възрастни хора, в някои отношения много по-уредени в живота от него). С други думи, когато видя, че човек няма това, от което наистина имам нужда, нещо откликва в мен, започвам да страдам и с всички сили се опитвам да му го дам. Това, което не се взема предвид тук е, че собственият дефицит не може да бъде запълнен по този начин. Но като участвате активно в живота на другите, можете да откъснете ума си от болката си. И какъв е проблемът? Но, според мен, няма проблем, стига самият обущар да не страда от липсата на ботуши. Случва се много различно - понякога ботуши ще бъдат дадени от други хора - непознати или тези, на които е помогнал в работата си. Може случайно да намери ботуши на улицата - като поздрави от Вселената. Понякога той избира живот, в който ботушите му не са му нужни (например работи, без да излиза от вкъщи)..