От няколко години картите Таро са един от любимите ми инструменти в работата ми. Този факт често озадачава колегите; много експерти от така наречената научна психология не признават стойността на системата Таро, но не отхвърлят други методи (като рисуване на мандали, аранжировки и др.), които също се основават на духовни учения. . Считам за необходимо да започна с историята за това как Таро стигна от салоните за гадаене до кабинета на психолога. Основният мит, който придава своя мистичен чар на картите Таро, е въпросът за техния произход. Издават се версии за тайните учения на египетските свещеници, наследството на Атлантида, Тората, шифрована от евреите в илюстрации, албигойската секта или розенкройцерския орден и дори подарък от извънземни. Днес първите оцелели колоди Таро и официалните документи, в които се споменават, датират от 15 век и са свързани с аристократичните фамилии на Италия (Таро Висконти-Сфорца, Монтени, Таро Соло-Буска и др.). Картите илюстрират добродетели и пороци, изкуства и космически тела, социални роли и етапи от живота на европейския човек от 15-ти век. Предполага се, че картите са били визуален стимул за размисъл, съзерцание и декоративен елемент, окачен по стените. По същото време в Италия и Франция обикновените хора се пристрастиха към играта на карти „Tarokki“. От 1631 г. във френския град Марсилия са създадени гилдии Tarrotier, издадени са лицензи и патенти за масово публикуване на колоди Таро („Марсилско Таро“). Благодарение на своята достъпност, картите стават популярен артикул сред много социални класи, в резултат на което католическата църква въвежда забрани за хазарт. От 18-ти век картите Таро привличат вниманието на окултистите (Антоан Корт дьо Гебелен, Етея, Елифас Леви, Папюс, Освалд Вирт). В зависимост от възгледите на авторите, Таро се свързва с традициите на алхимията, християнския мистицизъм, еврейската Кабала и други езотерични системи. Спиритичните сеанси и тайните общества идват на мода; именно през този период Таро обраства с митове. През 1888 г. Великобритания, под ръководството на С. Макгрегър Матърс, създава Херметическия орден на Златната зора. Двама бивши студенти от този орден, ученият Артър Едуард Уейт и художничката Памела Колман Смит, пуснаха колодата Таро на Райдър-Уейт през 1909 г. Повече от 100 години по-късно тази колода е най-популярната в света на Таро; нейната символика, структура и иконография определят стила на създаване на хиляди колоди Таро и до днес. Първият психолог, който разглежда Таро от гледна точка на психологическата практика, традиционно се счита за Карл Густав Юнг, австрийски лекар и ученик на Зигмунд Фройд. Сюжетите на картите са двусмислени, изображенията са двусмислени, богати на символика от различни култури и епохи и предоставят много място за задълбочен анализ на несъзнателните процеси на клиента. Именно юнгианската концепция за архетипите като универсални, основни умствени структурни елементи, характерни за всички народи по всяко време, е отразена в Старшите Аркани на картите Таро. Също така в рамките на теорията за синхрона се обяснява феноменът, когато в отговор на заявка на клиент се появява карта, която е буквално „снимка“ на ситуацията. Освен това учението му се подкрепя и допълва от многобройни поддръжници (Ото Ранк, Мари-Луиз фон Франц) и възниква интегрирането на много езотерични и духовни традиции, символика в практиката на психологическото консултиране и психотерапията. От 70-те години на 20-ти век Таро се използва от психолозите като материал за клиентски проекции, като алтернатива на метафоричните асоциативни карти (Дж. Хърли, Дж. Хорлер, Д. Русел), символите и изображенията на арканите на Таро стават мотиви за арт терапия и медитативни практики, кататимно-имагинативна терапия (Ева-Мария Ницше, Яков Обухов-Козаровицки), през последните десетилетия картите Таро действат като предметни котви в съзвездия, основа за трансформационни игри (А. Солодилова) и са съчетано с такива психологически направления като