I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Днес попаднах на темата за разрешаването на Едиповия комплекс, която трябва да завърши с разочарование: невъзможността да се организира двойка с родител от противоположния пол бих искал да ви напомня, че ако това разочарование не се случи и родителите внезапно решат да играят заедно с децата си, опитвайки се да не ги разстройват, тогава развитието на детето ще следва пътя на истерична личност личността ще се характеризира с: * Болезнена жажда за внимание * Максимална проява на мъжествени или женски черти * Сексуализация на собствения образ * Взискателно поведение към себе си и другите * Болезнена реакция да бъдеш на „второ място“ Въпреки цялата им яркост, сексуалност и привлекателност, истериците са принудени да се крият от външния свят. Някъде вътре, заради неразрешения Едипов комплекс, остава едно малко дете, което крещи на целия свят: „Обичай ме, моля те!“ И ако подходим дълбоко към анализа на тази тема, отново виждаме правотата на основоположниците на психоанализата. В този случай всичко, което се случва, е много близко до клайнианското разбиране на проблема и липсата на преход от параноидно-шизоидната позиция на детето към депресивната. В случай на истероид няма място в родителските отношения, от което той да бъде изключен. Лоши и добри обекти не са преминали през пътя на окончателното интегриране един в друг в такъв човек. Оттук и отношението към себе си, което не толерира разочарованието. Любопитно е или да съм най-добрият, или да не съм. Докато са млади, те са склонни да избират по-възрастни партньори, които могат да компенсират родителската им фигура. Но когато младостта ги напусне, те я компенсират за сметка на друг човек. Те се нуждаят от партньор, който потвърждава, че внасят същата тази младост в живота си. По този начин запазването на принадлежността на истероида към тяхното сексуализирано самовъзприятие, както и липсата на внимание, е много болезнено за хората от този тип. Те ще се опитат да отблъснат възможно най-далеч момента, в който вече няма да могат да привлекат погледите на непознати. http://psychologistpenza.rf https://t.me/psychology_kulichkov