От автора: Днес често се говори за семейна криза. Но кризата винаги е период на преход. Какво ни очаква на хоризонта? Какви шансове дава кризата на семейството като начин на съжителство сред хората днес със завидна редовност. Впрочем от тази теза се правят различни изводи. Някой аплодира и казва, че семейството е реликва от миналото, някой тревожно призовава за връщане към традиционните ценности, които ще помогнат за възстановяване на статуквото, някой предлага преминаване в брака от езика на чувствата към езика на прагматизма, като по този начин правейки отношенията прозрачни и взаимноизгодни. Общо взето всеки иска да прави нещо без да разбира какво се случва, предлага рецепти без да знае диагнозата И какво имаме в крайна сметка? В сравнително скорошно време семейството престана да бъде условие за оцеляване на човека. В ежедневен и социално-икономически план жените и мъжете могат напълно да съществуват един без друг. Да, заедно е по-безопасно и по-лесно, по-приятно, но и разделно е поносимо. Няма нужда да се съобразявате с някого и да решавате нечии проблеми. Дори въпросът с раждането днес може да бъде решен извън брака и дори половия акт чрез медицинска технология. Можем да заключим, че подобряването на качеството на живот на хората обезсмисля много външни опори, на които се крепи институцията на семейството. И ако изведнъж искаме да цитираме семейства от миналото като пример, тогава в тях хората са били пазени от отчаяние много по-често, отколкото от голяма любов. Днешната криза е изпитание, в което всеки от нас трябва да намери (или да създаде) своето истинското значение на семейството. Казано по-просто – смисълът на интимността между мъжа и жената в условия на взаимни задължения. Ще бъда категоричен: без обвързване няма дълбочина в една връзка. Не вярвам в това, защото всяка здрава връзка е пресечна точка на любов и отговорност. Може би сега любителите на биологичните модели ще се надигнат и ще кажат, че хората са просто животни, полигамни същества и интимността е само евфемизъм за сексуалност. Само чувството за родство, подкрепа, нужда един от друг, приемане, алтруизъм и други, от гледна точка на биологията, абсурди, ми доказват, че да си човек не е същото като да си звяр, дори комплексиран. Точно скотството в отношенията между половете стана толкова много, че дори първокласник разбира, че това не е истинската природа на човека, а духовно разпуснатост. Това винаги се случва след загуба на външната рамка. И така ги обслужва, рамките. Но отношенията няма да станат поносими, докато човек не започне да поема лична отговорност за живота си, докато не разбере, макар и със закъснение, колко е ценно да обичаш и да бъдеш обичан. Това не са празни думи за човек, който знае как да чувства. И ние знаем как да чувстваме всичко: „Как да отгледаме децата в семейна криза не като емоционално увредени, а като такива, които могат да обичат и да бъдат в близки отношения, осъзнавайки трудността на интимността?“ Отговорът е много прост - сам да се науча на искреност, да разбера сам каква е стойността на семейството лично за мен. Няма универсални ценности и правила и това е страхотно. Отваря се възможност за сътрудничество и персонализиране на отношенията, за да отговарят на индивидуалността на съпрузите и децата. Следователно, здравите взаимоотношения започват с уважение към себе си, другия и желанието да поемате рискове. Да, откровеността и искреността предполагат уязвимост, но ако не се научим да бъдем открити и искрени, животът в семейството ще бъде лицемерно мъчение. Мисля, че си струва да поемете риск, за да намерите любим човек в този не винаги приятелски настроен свят.