Първите ЛГБТ изследвания* бяха независими изследователски проекти, първият голям проект от този вид беше работата на Института по сексология, ръководен от немския сексолог М. Хиршфелд. В Съединените щати първите хомофилски организации, които се появяват в началото на 50-те години, са Mattachine Society и Daughters of Bilitis. Чрез изследователска и образователна дейност хомосексуалността постепенно беше декриминализирана и депатологизирана, но това не подобри значително положението на ЛГБТ общността* поради появата на хомофобията в същото време. Успоредно с лесбийските изследвания се развиха и „изследванията на ЛГБТ*“, извършвани от учени в приятелски тандем с хомофилски организации. В Русия ситуацията с ЛГБТ* изследванията е много по-сложна. Интересът към ЛГБТ общността* и лесбийските изследвания възниква едва през 90-те години. 20 век, но имаше само едно направление - джендър изследвания, които се основаваха изцяло на западна литература, теории и методология, докато развитието на такива изследвания беше подкрепено от грантове от международни фондации. Тази подкрепа направи възможно създаването на изследователски центрове, публикуването на списания и преподаването на джендър и странни изследвания като научни дисциплини. Но приемането на закона за „нежеланите организации“ от 2015 г. принуди много организации, които са подкрепяли академични и граждански проекти от 1992 г. насам, да прекратят дейността си в Русия. Досега ЛГБТ* и куиър изследванията не са толкова популярна изследователска тема. Това отношение към подобни изследвания може да се обясни с факта, че руското ЛГБТ движение* тепърва преминава през своите етапи на формиране, така че е трудно да се конкурира с интереса към ЛГБТ изследванията*, който в момента съществува на Запад. ЛГБТ изследванията* в постсъветското пространство никога не са се развивали самостоятелно, те са съществували в рамките на джендър изследванията. Няма и достатъчно учени, които да се занимават с дискусии по тази тема – няма постоянни списания, конференции, семинари, които да помогнат за развитието на тази тема. Ето защо сега в Русия няма сериозно развитие на лесбийската теория в рамките на джендър изследванията като отделна дисциплина (Антология на джендър теорията. Колекция от преводи / Съставител и коментари на Е. И. Гапова и А. Р. Усманова.) Трябва да се отбележи, че Queer проучванията, queer теорията и лесбийките/гей изследванията имат някои разлики. Queer изследванията са повече за изследване на разнообразието: широк спектър от идентичности, които не се вписват в традиционните дихотомии на пола. Queer теорията замъглява този спектър от идентичности до безкрайност, избирайки да подкопае концепцията за „идентичност“ като цяло. Лесбийските изследвания са изградени върху изследването на лесбийските идентичности. В западния подход има тясно преплитане на джендър, лесбийки и куиър изследвания, които често е невъзможно да се разграничат едно от друго. Понякога терминът „джендър изследвания“ може да действа като евфемизъм за лесбийските изследвания и има опасност въпросите на лесбийските изследвания да бъдат изгубени в парадигмата на джендър изследванията, възникнали на пресечната точка на лесбийските изследвания, постмодерната методология и феминистка теория. Най-важният теоретик на това движение е Джудит Бътлър, чиято книга „Gender Trouble” все още се счита за фундаментална в queer движението. Първото споменаване на думата "Queer" е статията "Queer Theory: Lesbian and Gay Sexualities", написана от Teresa de Lauretis през 1991 г. (Auslander E. Women's + Feminist + Lesbian-Gay + Queer Studies = Gender Studies?). теория поставя под въпрос категорията „полова идентичност“ като такава. Той поставя идентичността като условен, случаен феномен, който се формира под натиска на обществото и поддържа социалния ред, пренасяйки го на нивото на лична идентификация и политическа организация. Но това не означава, че реалното значение и въздействие върху обществотосамоличността е отказана. Затова беше създаден проект за радикална деконструкция на идентичността. По този начин queer теорията се опитва да обърне внимание на многото други идентичности и сексуалности, които се оказват извън ЛГБТ общността и движението. Идентичността изглежда като мит или културна илюзия. Queer идентичността е уникална не в природата на един или друг компонент, който е включен в идентичността на индивида, а в тяхната уникална конфигурация. Основата е не сексуалността, а джендър моделът, където сексуалността се явява като един от значимите и видими елементи. Нека се обърнем към термина, даден от T. D. Lauretis, който предполага, че queer се използва за обозначаване на множеството начини, които оформят сексуалните субективности, като признание за необходимостта да се говори за хомоеротизъм в рамките на различни идентичности. След това разбиране на термина, последващите интерпретации доведоха „куиър“ в проблемното поле поради концептуални разногласия, където негативните интерпретации заеха повече място, което накара човек да погледне предпазливо на възможността за самото съществуване на куиър идентичност и куиър теория. Мнозина твърдят, че куиър идентичността е протестна идентичност, шокираща опозиция на всички други съществуващи идентичности. Основният проблем на куиър е, че той сякаш няма собствено лице, тоест основният и единствен критерий за класифицирането на човек в тази категория е необичайността, нестандартността, сравнението с всичко легитимно и доминиращо, защото всяка идентичност може променят, измислят, формулират по различен начин своя нов носител. Затова някои изследователи говорят за куиър като за незавършена, проблематична, неоформена идентичност. Друг проблем на куиър теорията е, че има страх от атаката на тази теория върху самата природа на човека, неговия пол. Може да изглежда, че странността размива или дори срива идентичността в желания и предпочитания. Но привържениците на тази теория твърдят, че има подмяна на понятията. Queer не е онова социално обозначение на идентичност, което крие същността от нас и ни кара да мислим, че зад това име няма личност, идентичност, тоест няма нищо. Хората се опитват да намерят сигурност и конкретност там, където тя не съществува от гледна точка на конвенционалните представи, но съществува за самия индивид. Човек може да има стабилна идентичност, но тя ще го дефинира извън границите на традиционния модел на полова идентичност. Queer теорията твърди, че всички възможни сексуални ориентации и полове са равни и имат равни права. Тази теория настоява върху конвенциите за категоризиране по пол, пол и сексуалност, обезценяване на класификациите и избягване на създаването на категории въз основа на техните сексуални практики, което помага да се избегне етикетирането и етикетирането, както и йерархичните взаимоотношения между хората въз основа на един или друг пол. Queer теорията настоява върху отричането на мъжествеността и женствеността като психологическа категория, която създава модел на йерархични властови отношения. Предимството на такава ревизия ще бъде, че всеки индивид ще може да потърси отговора на въпроса (кой съм аз?) в ситуация на несигурност, сам ще носи отговорност за качествата, които притежава или липсва. И впоследствие това ще доведе до ревизия на цялата носеща се конструкция. Куиър не е типология или нова форма на пол и сексуалност, а по-скоро различен принцип на подход, където полът и сексуалността се разбират като гъвкава, разнообразна система от многофакторни концепции. В куиър теорията основното е дефиниция, знание, разбиране на себе си, свобода в себепредставянето, а не имитация на социален опит, различни модели, които имат строги класификации (Ауслендър Е. Женски + феминистки + лесбийки-гей + куиър изследвания = джендър изследвания?). Така можем да кажем, че според queer теорията идентичността има качества като пластичност и те могат да се променят през целия живот, понякога дори в рамките на един ден..