Този текст се подготвя от много дълго време. Темата не е лесна за мен, защото с опит в личната терапия и опит като психолог започнах да разбирам, че алгоритъмът: „направи го веднъж, направи два, направи три“ не работи в темата за психологическите промени. В края на краищата всяка стъпка предизвиква много различни преживявания, съпротиви, разкриват се нови моменти и трябва да промените пътя, или да стоите на едно място дълго време, или дори да се върнете назад, настрани, надолу... Но все пак има е нещо, което насърчава промените и нещо, което ги забавя. И още по-важно е, че помага да не се обезценяват промените, да ги виждаме, да ги разпознаваме. И това, разбира се, е записване и наблюдение на себе си и събиране на обратна връзка от околната среда. Ако искате да знаете със сигурност, че са настъпили промени, фиксирайте началната точка: какъв съм сега, какво мисля за себе си, какви чувства изпитвам сега, в какви отношения влизам, за какво се тревожа, какви хора ме заобикалят, колко печеля и т.н. i.p. Можете също така периодично да питате близките си какви промени забелязват. Най-често, ако човек започне да ходи на психолог, тогава какво започват да казват близките?... Точно така: „Връзката ви се е развалила. Именно когато сме във връзка, срещаме някаква реакция от другите към нас и ние самите реагираме някак си, научаваме нещо за себе си. И ни харесва или не. И можем да променим това, за да променим реакциите си, е важно първо да ги осъзнаем и след това да направим съзнателен избор как да реагираме. Например, майката обикновено крещи на детето си, когато то донесе лоша оценка от училище. Да кажем, че по някакъв начин майката осъзнава, че крещи от собствения си срам и тогава има избор: следващия път и тя да се засрами или да забави темпото и да изслуша детето, да разбере какво му се случва, защо лошият белег се случи, как го преживява, как да помогне... И тогава и майката, и детето, и отношенията им ще започнат да се променят Важно е, от една страна, да положите усилия, да забележите, да спрете себе си. направете избор да действате различно. Но също така е важно да се отнасяте внимателно към себе си и да не ставате гнили, ако не се получи, поемете отговорност за избора, който правите: да, избирам да крещя на детето си днес, нямам средства за това. реагирайте различно. Запазете фокуса върху това, което се случва между мен и другите. Коригирайте промените. И те могат да бъдат всякакви: Преди крещях на детето си 10 пъти седмично, а сега 9. Или. Преди крещях на детето си 10 пъти седмично, но сега е 11. Или. Крещях на детето си, а сега на съпруга си (учител, възпитател, майка, психолог...). Или. Преди крещях на детето от срам, а сега от яд. Или. Преди крещях на детето, но сега се разбрахме за последствията от получаването на лоша оценка и съм спокоен. Работата с психолог ще ви помогне да слезете на по-дълбоко ниво на самосъзнание. И все пак човек може да избере да не се променя. И правете това съзнателно. Затова единственият алгоритъм, който мога да препоръчам е: намерете контакти с психолог, кандидатствайте, ходете редовно на терапия..