Стив нямаше късмет. Баща му почина, когато Стив беше на 13 години, а майка му не можа да се справи с отглеждането на сина си. Стив започна да се държи предизвикателно, да нарушава обществения ред, да краде, да се бие и той беше настанен в лечебно заведение. Действието се развива в Канада, където също има такива институции като в Русия. Но те го изгониха от там след 3 години, не можаха да се справят, не го излекуваха, не го коригираха. Когато Стив подпалил кафене, наранявайки други деца, майка му била извикана и 16-годишното й дете било върнато при нея. Мама крие вътрешна празнота зад предизвикателния си вид и маниери. Тя е красива и млада за своите 46 години. Но тя е вътрешно самотна, няма нито образование, нито вътрешна подкрепа. Разчита на външни опори под формата на алкохол и цигари. За известно време те облекчават болката и стреса, но не ви позволяват да изградите истинска интимност с други хора, да изпитате истинска радост от преодоляването на трудностите, от реалните постижения. Мама инвестира във външния си вид; за нея е важно да получава комплименти. Тя може да има нарцистично разстройство на личността. Мама много съжалява. Тя нямаше достатъчно родителски средства, за да се справи с болестта на сина си. Не е лесно да се справиш сам с дете. Особено с тийнейджър. Особено с нарушения. Във филма е поставена диагнозата "ADHD". Ако Стивън беше по-възрастен, поведението му щеше да съответства на „антисоциално личностно разстройство“ („психопатия“ по руска терминология). Тази диагноза се поставя само на възрастни, подобно на други „разстройства на личността“ (нарцистични и гранични). Междувременно той е диагностициран с ADHD и има желание за свобода, но няма осъзнаване на границите или разбиране за безопасност. Липсва осъзнаване на последствията от действията си. Може би има органични причини за неговото разстройство, но със сигурност има и психологически причини, недостатъците във възпитанието на Стив не могат да се справят и го изпраща в психиатрична болница. Това води до трагедия. Стив е жертва на слаби жени (във филма се появява и съседска учителка), които го използват, за да решат психологическите си проблеми. Съжалявам и за майка, и за Стив. Липсваше му мъжко възпитание и положително мъжко влияние. Но й липсваше връзка с реалността и подкрепа. Но „Добрият Уил Хънтинг“ имаше по-голям късмет. Въпреки че предисторията му е не по-малко драматична, той като цяло е сирак. Но по пътя си срещна талантлив и мил психолог... Изгледах тези 2 филма един след друг. „Добрият Уил Хънтинг“ дава надежда. А филмът "Мама" оставя рана в сърцето под формата на въпрос - как да живеем и да оставим другите да живеят, въпреки психологическите и социалните ограничения.