Можем да научим детето си да пресича пътя само когато светофарът свети зелено. Можем да научим децата си на умения да се грижат за домашни любимци. Можем да ги награждаваме за четене на книги и писане на домашни. Можем да научим децата си да сортират отпадъците. Но отвъд тези умения, колко сме фокусирани върху това да помогнем на детето си да се научи да изразява чувствата си? Успяваме ли да чуем какво преживява детето ни в момента, какво го ядосва или радва, преди да избяга и да затръшне вратата след себе си? Как можем да помогнем на децата си да станат духовно зрели и щастливи хора? Целта на образованието не е да запълни празнините в знанията на детето с необходимата информация, а не просто да даде инструкции или да внуши полезни умения. Нашата глобална задача, като родители, е да ПОМАГАМЕ! децата да станат щастливи в един сложен, разнообразен свят. За нас е важно, когато едно дете излезе в света, то да има знания за добрите ценности и умения за емоционална откритост. Какво трябва да направим, за да изпълним тази задача? Училището не учи как да разпознаваме емоциите, как да ги управляваме или как да общуваме с приятели или възрастни. В училище децата използват знанията, уменията и моделите, които са получили у дома. Ето защо е много важно да се обърне нужното внимание на развитието на емоционалната интелигентност на детето в семейството. Само родителите могат чрез своя пример и подкрепа да помогнат на детето си да стане психологически и духовно зряла личност. Когато на 15-годишна възраст напуснах провинцията, за да уча в голям град, майка ми каза: „Е, заминаваш, но нямах време да те науча на нищо.“ Кога трябва да започнете да възпитавате детето си? Отглеждането на детето започва от първия ден на раждането. Детето се научава да изгражда отношения в контакт с родителите си, когато го хранят, слагат да спи, играят и се усмихват. Детето попива атмосферата у дома, начините на реагиране в определени ситуации. Малкото дете се чувства част от семейството. Възможно ли е да обвиняваме ръката, тоест детето, че е ударило по-малкото си братче? Не, това е направено от семейната система, в която расте детето, чрез неговата ръка. Затова семейните и детски психолози казват, че няма проблемни деца, има само проблемни родители. Децата са нашето огледало и за да разберем какво не е наред с детето ни, първо трябва да разберем какво не е наред с нас като родители. Но истинското приключение в живота на детето започва около осемгодишна възраст. Осемгодишно дете започва да разбира какво е светът и да осъзнава кой е той в този свят. Той вече има представа за правилата, какво може да се направи и какво не може да се направи. От тази възраст децата знаят, че е грешно да тормозиш някого и е правилно да помагаш на другите. От този момент детето започва да развива личните си интереси и наклонности, то се потапя в един завладяващ и непредсказуем свят. Нашата родителска задача е да го изпратим там подготвено физически, психологически и духовно. На какво е важно да обърнете внимание? Самоосъзнаване Нашето дете трябва да израсне, за да бъде най-добрата версия на себе си. Това означава, че той трябва да се научи да разпознава своя потенциал и своите ограничения. Нашата задача е да му помогнем да се научи да бъде самостоятелно, независимо и уверено в себе си. Детето трябва да види на какво наистина е способно, в какво е добро и за какво талантите му може да не стигнат. Някои родители се опитват прекалено много да защитят детето си от света. Да, разбира се, светът понякога може да бъде опасен и страшен, но в същото време е пълен с щастие, радост и доброта. Ако ограбим детето от способността му да изследва света самостоятелно и не му помогнем да се научи да взема собствени решения, самочувствието му ще пострада. Нека децата ни растат, а ние ще ги подкрепяме! Можем да накажем детето за грешки или да го научим да прави нещо по-добро. Какво избираме? Отговорност Духовно зрелият човек е отговорен за себе си, не зависи от другите и разчита на собствените си способности. Постепенно с развитието и израстването на детето можем да му дадем повече.