Независимо дали сте на 20 или 60 години, вероятно сте срещали човек в живота си, за когото дори не сте имали време да помислите, но той е направил нещо на движение, изглеждаше някак - особено, каза няколко думи и в съзнанието ти проблесна необяснимо „мое“. Тогава започнахте да го разглеждате по-подробно, започнахте връзка и прогонихте мимолетната мисъл: „Как е възможно! Изобщо не го познавам този човек! Каква безсмислица! Ако сте свикнали да оправдавате и претегляте всичко, тогава най-вероятно дори не сте забелязали мигащото „мое“. Но именно първоначалното, онова второ „усещане“ вече определяше какво точно ще се случи с тази връзка. Ако си спомняте, вашият щастлив брак се определяше не от въпроса „Да се ​​ожениш или да не се ожениш?“, а от факта, че в първата секунда разбрахте, че това е вашата съпруга или вашият съпруг. Това е отговорът на интуицията. Винаги идва преди да започнете да си задавате въпрос. Не се изненадвайте, но ние знаем отговорите на всички наши въпроси, преди да ни хрумне да ги зададем. Това е чудото на нашата психика. И способността да използваме „подсъзнателната препратка“ може да създаде невероятни неща в живота ни, не е лесно, но е възможно да погледнем в пространството „преди въпроса“. Способността да забелязваме „първоизточника“ е наистина безценен дар, който може да ни предпази от много „неочаквани ситуации“. Да видим как „работи“: Вратата се затръшва, ключовете са нервно хвърлени на нощното шкафче, телефонът е „заключен“, повърхностен поглед. Виждате тази снимка и за част от секундата мисълта „тя ми изневерява...“ мига през главата ви. След това съзнанието се включва: „Нееее...ами не! Просто е уморена! Прибра се, изпържи котлети, изми чиниите, погали ме по главата...” Веднага, забравяйки за втората мисъл, продължавате обичайния си „сън“ на дивана. Едва след известно време, с очевидни факти, съзнателно си задавате въпроса: „Променя ли се или не?“ И вие получавате отговора, вече седейки в празен апартамент и отпивайки „доширак“. Може би си спомняте, че сте „почувствали отговора“, преди да ви свършат котлетите в хладилника? Интуицията е в състояние да улови много повече нюанси и факти, отколкото можете да „усвоите“ съзнателно. Той разчита не само на факта „тук и сега“, но свързва малки неща, които са неуловими за човешкото око, например най-малките промени в поведението, движенията, действията, които човек не е извършвал преди, и произвежда светкавично резултати. Това е, което нашата рационалност най-често поставя под въпрос и се опитва да „зарови“ в дълбините си възможно най-бързо. Друг пример: Изскочихте на работа час по-рано и дори се изненадахте: „Защо съм толкова реактивен днес?“ Но след като почти загубихте бонуса си за закъснение, вие се радвахте, че „нещо“ ви изгони от къщата по-рано. Това „нещо“ е много преди въпроса ви „Защо толкова рано?“ вече знаеше със сигурност, че трябва да тръгнеш рано и взе предвид деня от седмицата, задръстванията, времето, времето и проблемите ти със запалването на колата. Вие просто автоматично (благодарение на вашата интуиция) направихте това, което ви „спаси“ от гнева на вашия шеф. И така, интуитивният отговор (съвет) се изплъзва в мислите, предхождащи въпроса. Ако можете да се върнете към момента, в който сте формулирали въпроса, ще получите отговора, от който се нуждаете. За по-голяма яснота нека използваме примерите по-долу, за да се опитаме да заснемем един вид стоп-кадър на мимолетен отговор (обикновено се изплъзва незабелязано). На сутринта в полусън млад мъж прегръща студена възглавница. Той е неудобен, самотен, студен, сред „несъбудените мисли“ лети „... трябва да й се обадя“. Събуждайки се, мислите му скачат към планирането на деня, бръмченето на съседа отгоре, приготвянето на закуска, вчерашната кавга с приятелката му и... после се връща към наболелия проблем и започва да върти телефона в ръцете си и да се пита въпросът: „Да се ​​обадя или да не се обадя? Обадете се?! Да не се обадя?!” Може би той вече няма да помни онази втора сутрешна мисъл с решителното „Трябва да се обадя!“ Или, седейки на работа в петък, погледът ти се лута из офиса и виждаш колега, който хапва вкусно домашна баница.!