Почти всеки родител иска най-доброто за детето си. Това е напълно оправдано, но често родителят заменя желанията и стремежите на детето със собствените си стремежи. Това става особено забележимо, когато детето достигне юношеска възраст. Позицията на възрастен към огромен брой неща не съвпада с отношението на тийнейджър към същото. Вече е писано много за максимализма при децата на тази възраст, за това, че все още нямат много социален опит и т.н., но сега не става въпрос за това. В този момент детето проявява интерес към много неща, натрупва собствен опит и от гледна точка на родителите те /децата/ избират понякога не съвсем безопасни пътища. Естествено, възрастните смятат за свой свещен дълг да предпазят детето от всякакви наранявания и неприятности. И ако нещо се случи, те се опитват да коригират ситуацията възможно най-скоро, така че детето да не страда по никакъв начин. Изглежда, че всичко е правилно, но когато се превърне в натрапчивост и започне процесът на близко настойничество, последствията могат да бъдат най-страшни. Всеки и особено строг контрол предизвиква съвсем естествена съпротива. В този момент родителите са водени не само от чувство на грижа и любов, но и, колкото и да е странно, от желанието да намерят или запазят своя вътрешен мир. Една от основните цели на всичко, което хората правят, е да намерят мир, банален пример: желанието да спечелите колкото се може повече пари се определя почти основно от желанието да поддържате мир, вътрешния мир. Нуждата от собствена безопасност е една от най-важните за човека. По отношение на дете това може да се изрази в различни форми. Много често възрастните използват директивно-командния тип комуникация с тийнейджър. Това не винаги се случва, защото родителят се държи „зле“ с детето си, а защото е много по-лесно да наредиш, отколкото да обясниш. В края на краищата е ясно, че за това ще трябва да отделите време, вътрешните си ресурси /а след работа изобщо нямате сили/, и в крайна сметка да се принудите да разберете и преживеете противоречивата ситуация, която се случва с детето , а това вече е нарушаване на спокойствието. Друг, далеч не необичаен начин за „контрол“ на тийнейджър е да му дадете всичко или почти всичко, което иска, и да го оставите да реши сам. Оказва се, че възрастният се отплаща на детето и всъщност е елиминиран от живота му, а това е съпроводено с размиване на понятията „възможно“ и „невъзможно“. Смята се, че богатото и проспериращо дете може да взема собствени решения. Дали това е правилно или грешно зависи от много възможности, но когато се сблъскате с подобни ситуации, си спомням думите на майката на едно наркозависимо момче: „Направихме всичко за него, купихме всичко, което той не искаше, но това е как го направи." Общуването с тийнейджър, разбира се, не е лесна задача. Според мен един от важните моменти в това не е осъждането с последващи не винаги приятни последици и не безусловното приемане на всички действия и постъпки на млад мъж, а възможността да му се даде обяснение за избора му. Поне се опитайте да разберете какво е мотивирало детето да направи това. Също толкова важно е да се предаде, че той сам ще носи отговорност за последствията. Пояснете, че съвестта не е абстрактна категория, а преди всичко отговорност за действията си PS Ако сте харесали статията, не се колебайте да използвате формата „благодаря“ PS2 Можете да се запишете за онлайн консултация с. аз тук https://vk.cc /6tdHhd