От автора: Глава от книгата ми „Великата ерес“ Издателство на Санкт Петербургския държавен университет, 2008 г. „И чух силен глас от небето, който казваше: Ето, Божията скиния е с хората и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ и самият Бог с тях ще бъде техен Бог. (21:3) Библиотеката беше отворена за него. Отначало на Костя му се стори, че е безкраен, но постепенно осъзна, че това не е така: беше просто неизразимо огромно. Рафтове с книги от различни формати и епохи се простираха във всички посоки, докъдето погледът стигаше. За известно време Костя свикна с това огромно пространство. Тогава се случи следното: той забеляза, че щом докоснеше някоя книга с вниманието си, в него се пораждаше абсолютно ясно усещане, че познава нейното съдържание. Освен това самото това знание беше като някакъв пакет, архивиран файл. И така, случва се да започнем да мислим някаква мисъл - да мислим с думи, и изведнъж, в един момент, забелязваме, че дори преди да сме произнесли първата дума от вътрешен монолог или диалог в себе си, това е всичко (монолог или диалог ) вече съществуваше изцяло в нас в свита форма точка по точка и в един момент вече знаем всичко, което искахме да кажем в дълга поредица от изречения. Същото беше с всяка от тези книги. След като играеше по този начин - докосвайки се с внимание - с няколко десетки книги, Костя се почувства много уморен и тогава забеляза, че има някой в ​​пространството на библиотеката. Първоначално това присъствие беше едва доловимо, но щом се съсредоточите малко върху него, то се кондензира в нещо като светещ вихър, който постоянно променя формата и плътността си. (Думата „вихър“ обаче е само в малка степен подходяща за това явление, но не можах да намеря по-добър синоним). И този вихър или заемаше цялото безбрежно пространство на Библиотеката, или ставаше съизмерим с размерите на човешкото тяло, макар че тук Костя можеше да се заблуди, защото той не виждаше и не усещаше тялото си по никакъв начин. Костя не се страхуваше, напротив, беше изпълнен с благоговейна наслада пред това присъствие. И тогава самото му удоволствие се кондензира в една дума и тази дума беше Бог. Веднага щом това се случи, „вихрушката“ прие човешки облик – само че с постоянно сменящи се лица – абсолютно прозрачни, с фини контури – Искаш ли да Ми задаваш въпроси? Попитайте ме – ще се радвам да отговоря на всеки въпрос. – прозвуча вътре в Костя, въпреки че източникът на тази фраза несъмнено беше „Аз искам“, „ти си Бог?“ „Каква е твоята природа?“ Често се чудех какво е Бог, но никога не получавах ясен отговор – Моля ви, ето ви абсолютно ясен отговор: Аз съм Словото. В най-буквалния и банален смисъл – просто Словото. Думата, която звучи така, е Бог - Да, абсолютно просто - Словото - Нищо повече? Само че нищо повече не може да се случи. Ами да, като Йоан - "В началото беше Словото и Словото беше у Бога"... - Искате ли да знаете цялата тази история? - Разбира се - Вижте тази библиотека . Тук са събрани всички книги, които някога са били писани от човешка ръка. В по-голямата част от тях Божието Слово се споменава многократно. Нещо повече, той се тълкува - все пак този термин е близък до вас - по различни начини. Имам огромен брой интерпретации. Огромен, но не безкраен - Значи ти самият не си безкраен - Не, не безкраен. Нито едно човешко съзнание не може да побере всички тълкувания на Словото Божие и още повече да приеме тяхната равнопоставеност и еднаква вероятност. Освен това непрекъснато се развивам, защото броят на интерпретациите се увеличава всеки ден. Това всъщност е основната задача на човека – да Ме умножава, изявявайки Ме от несъществуването – Значи, веднъж те нямаше – Разбира се. Аз се появих, когато се появи самото Слово - Значи, вие сте създадени от хората? Отначало бях недвусмислен, но сега съм необичайно многостранен, тъй като всеки човек има своя собствена поредица от асоциации и чувства, свързани с Мен. Някой хоранаричат ​​Ме изненадващо сложни структури от асоциации и преживявания, други - много прости, някои - изключително абстрактни, трети - напълно конкретни, например, подобни на човек. Аз съм съвкупността от всички тези образи и преживявания. Един физик би нарекъл тази съвкупност суперпозиция... - Ако сте създадени от човека, тогава кой е създал човека - Няма смисъл да говорим за това? Каквато и дума да назова сега, ти непременно ще я свържеш с Мен, което означава, че ще й припишеш образ и преживяване - Хм... - Ще обясня това на език, който разбираш: езикът на философията. Знаете връзката между това, което се нарича „означаващо“ и „означаемо“. На езика на философията „означаващото” е дума – определена звукова гама, а „означаемото” е образ или поредица от образи, които възникват в съзнанието при произнасяне на „означаващото”. Но това определение е доста едностранчиво. Бих го разширил по следния начин: „означаемото“ е целият набор от преживявания, които човек изпитва, когато произнася „означаемото“. Това са образи, чувства, асоциации, усещания и това, което хората наричат ​​свръхсетивни преживявания. И така: Аз съм съвкупността, наслагването на всички означавани Божии думи, които някога са съществували в умовете на хората. Съвкупността от всички преживявания, които се наричат ​​от това Слово. Още веднъж повтарям, че вие ​​Ме проявявате от несъществуването, като по този начин осветявате самото това несъществуване, умножавайки Моето присъствие в света. И е некоректно да се говори за това, което е създало света и човека, защото всяка дума, било то Нищо или Пустота, неизбежно ще предизвика у вас цяла гама от „означаеми“ - дори изключително абстрактни - Но някои твърдят, че вие ​​- в общо ВСИЧКИ.- Тази дума в човешкия мозък съответства на ограничен брой означавани. Изобщо не е потенциално ВСИЧКО. Дори някои мистици, на които дължа безграничния Си мащаб, са били ограничени в своите прозрения от определена граница, въпреки че субективно са изпитали това, което може да се нарече безграничност – И ти, значи, си само фантазия? Ти обективно не съществуваш? Извън човешкото съзнание? - Напротив, аз съм най-обективното нещо, тъй като съдържам в себе си целия обективен свят и огромно количество от неговите интерпретации. Само в съзнанието на всеки човек аз се проявявам само като някаква част от себе си - Но ти каза в началото, че си просто дума... - Да, всичко е много банално. Аз съм просто Словото. Словото е Бог. И в същото време, всички означаеми, които са свързани с тази дума - това не мога да го вместя. Толкова е просто... - Защо имах честта да говоря с вас - Сега пак няма да можете да разберете това. Мога само да кажа, че не е заради някакви специални заслуги и това не е аванс... Но сега можете да използвате Библиотеката по свое усмотрение... - Константин, дишай! Дишай дълбоко! „Гласът идваше от много далеч, но беше толкова упорит, че Библиотеката се стопи и Костя почувства, че го отвеждат някъде и че наистина има нужда да диша. Но беше изненадващо трудно да се диша. Сякаш е забравил как. За да дишате, трябваше да помните това през цялото време и да полагате невероятни усилия. Но Костя постоянно забравяше, пропадаше някъде и след това трескаво поемаше глътка въздух. Постепенно неясното съзнание започна да се връща и Костя разбра, че го вземат от операцията. Анестезията постепенно изчезна. Имаше чувството, че тялото ти е непокорно; лекото движение на ръката беше границата на възможното. В долната част на корема имаше пакет с лед и скоро Костя почувства остра болка под него. Тогава Костя заспа и само тази болка остана в съзнанието му. Събуди се в отделението: съзнанието му беше все още мрачно. Сестра ми дойде и ми би инжекция, след което болката в стомаха ми намаля. Тогава в отделението се появи лекарят, който извърши операцията - Костя се сети за него - Добре - изграчи Костя и се опита да ме изпишат скоро? ” – засмя се докторът, „само да бяхте забавили още два часа вчера“....»