От автора: „Ставаш Истински само,” мъдрият стар Кожен кон вдъхнови Кадифения заек, „ако някой те обича дълго, дълго време.” Не просто да си играем с теб, но НАИСТИНА да обичаме. Напоследък много размишлявам за това, което е Любовта. Дори ако задълбочено проучим въпроса, като четем литература, опитвайки се да научим за него от историите на хората и т.н. Например, колкото и да четете за вкуса на една ябълка, няма да можете да разберете за нея, докато не я опитате. Тоест няма да получите пряк опит за вкуса на една ябълка. Същото е и с любовта. Какво е любовта може да се разбере само като я почувствате, макар и само веднъж, но искам да ви разкажа за капана, който може да затрудни още повече разбирането на този или онзи въпрос. Речта, думите са голям дар, даден на човек, това е възможност да се обясни и да се постигне съгласие. Но речта също е нещо, което може да обърка, да донесе страдание и да направи взаимодействието невъзможно. Хората са измислили думи като преки пътища, за да опишат всичко, което съществува, но колко различно е значението, което можем да вложим в думи. Класически пример от литературата: казвам ви таблицата. Представете си маса. И всеки от вас ще представи своя специфична маса, която не е подобна на масата на другия. За някой това ще бъде училищна маса, покрита с картинки и надписи, за друг ще бъде стъклена маса на метални крака, която стои в кухнята му, а за трети ще бъде кръгла маса за хранене от махагон, която е видял веднъж в каталога за мебели. Всеки има своя маса. И тогава какво можем да кажем за такива понятия, които не могат нито да се видят, нито да се пипнат. За неща като приятелство, патриотизъм, симпатия, любов... Та за капана. Когато бяхме малки и тепърва опознавахме света, приемахме всичко, което възрастните ни казваха, за чиста монета. Така се научихме. Така са формирали своята представа за света. Често си спомням с болка една кратка история, която ми разказа един познат. Баща му често го биеше. Бил е бит за различни престъпления. Удряше ме болезнено, удряше ме с предмети. И когато този познат, когато беше още малко момче, попита баща си с болка: тате, защо, защо ме биеш, защо? Татко каза: „Аз не те бия, просто те възпитавам, за да бъдеш по-добър.“ Просто аз съм добър, а ти си лош! Знам какво е правилно и те отглеждам! Аз те отглеждам, Карл! Катарама през лицето. Не изразявам агресията си към теб, която изглежда прекалява, а ПРОСТО ОБРАЗОВАМ! Но този възрастен човек все още вярва, че просто е отгледан. И до ден днешен почти не позволява да бъде докоснат, дори и с масаж. И тази подмяна на понятията е капан. Капан е, когато всичко е объркано в главите ни, ние сме скрити от самите себе си и не можем да разберем какво чувстваме, какво искаме. „Обичам те“, казва уморено студената майка, неспособна да изрази никакви чувства , объркано и машинално галейки главичката на бебето си. Какво знае това бебе, което вече е пораснало, за любовта „Искам да играя още малко“! - казва ентусиазираното момиченце на майка си. „Не, НЕ ИСКАШ да играеш повече! ИСКАШ да спиш”, казва майката, която е свикнала да следва режим. Какво знае това момиче, което е пораснало в жена, за своите желания, как се научава да ги разпознава и да им вярва „Спри да плачеш веднага, толкова ми писна от твоите сълзи!“ Вземи и се радвай на нещо”, казва раздразнената майка. Как това пораснало момиче ще изрази чувствата си? Има много такива примери за съобщения и вероятно можете да създадете свой собствен списък с лични съобщения от вашето детство. Но тези послания продължават да ни влияят и до днес, продължават да ръководят нашите действия, мисли, нашия живот. Как може човек, който всъщност никога не е бил обичан, да разбере какво е това? Или на единия».