Истерията... Има ли изход? 🤔Детската истерия е неприятно и непредвидимо явление, с което всеки родител се е сблъсквал поне веднъж. Крясъци, плач, хленчене, „балончета със сополи“, лежане на пода и всичко това на многолюдно място! 😬 Каква е особеността на това явление? Неговата особеност е, че детската истерия моментално вбесява дори най-любящите родители. Как можем ние, като любящи и грижовни родители, да се справим, без да нараним чувствата на детето си? 🙌Първо се опитайте да опишете чувствата на вашето дете. Децата не винаги разбират какво се случва с тях; те не могат да осъзнаят чувствата, които изпитват, а още по-малко могат да контролират тези чувства. Затова е много важно да помогнете на детето си да разбере чувствата си. Кажете спокойно: „Ядосан ли си сега, защото трябва да си легнеш, но все още искаш да играеш?“ Детето ще може да разбере чувствата си и, което е важно, ще знае колко добре го разбирате, покажете пълно безразличие и спокойствие! Знам колко е трудно! И един тип от тълпата ви дава добър съвет: „Да, удари го по дупето!“ НО... Ако си демонстративно спокоен и не реагираш по никакъв начин на детска истерия, ще е много по-добре, отколкото ако започваш да крещиш. В крайна сметка всичко, от което се нуждае детето, е да привлече вниманието ви и да ви „накара да се почувствате“. Веднага щом се включите емоционално в ситуация, без значение добра или лоша, вие затвърдихте поведението на детето. Сега ще продължи да хленчи така ☝ И накрая, обединете усилията си с детето си в преодоляването на истерията. В този момент детето не може да се справи с емоциите си. Той изпитва силен емоционален стрес и не просто се опитва да постигне целта си. Можете да измислите смешно име за това, което се случва с вашето дете. Когато бях дете, майка ми ми каза: „Злите бикове отново те нападнаха.“ И тази частица хумор някак веднага ми резонира с доброта и спокойствие. И видях в майка си не зъл враг, а приятел, който ме разбира 🤗Как се справяш с детските избухвания? Наистина бих искал да знам)