Много съжалявах за този човек. Този беден човек беше насочен към мен от мой колега, психиатър. Момчето страдаше от тревожно-фобийно разстройство и страховете му бяха толкова ирационални, че първоначално имаше съмнение за психоза. Но след обстоен преглед лекарката не откри у него шизофрения и го насочи към мен за курс на психотерапия. Приключенията на нещастния младеж започнаха в новогодишната нощ. Матвей седеше с приятели в кафене, беше забавно, настроението беше високо, а мислите му бяха далече, на летището в Санкт Петербург, където приятелката му Оксана чакаше полета си. Тя щеше да лети до него, за Москва, за да отпразнуват Нова година, но поради обилния снеговалеж полетът постоянно се отлагаше, което започна да дразни Матвей малко, а снеговалежът ставаше все по-силен стана ясно, че тази година влюбените вече не са заедно. Момчетата подскачаха, викаха, размахваха бенгалски огън, а Матвей стоеше сам с недопита бутилка вино и празничното настроение се топеше пред очите му и изведнъж вниманието му привлече огромен снежен човек. Той стоеше в центъра на двора и гледаше Матвей с бездънните си тъмни очи. Гледаше предизвикателно и се усмихваше нахално с беззъбата си уста. Сякаш се подиграваше с нещастието на разочарован младеж, който не дочака приятелката си в тази вълшебна празнична вечер „О, снежна глупачка“, тъжно каза Матвей и изля останалото червено вино върху главата на снежния човек. След това с ловко движение постави празната бутилка на мястото на носа на снежния човек, постоя малко, направи няколко снимки и ги изпрати на Оксана. Поне някак да я накара да се смее, да я разсее от досадното чакане за качване, но Оксана не хареса шегата „Не трябваше да обиждаш снежния човек“. „Той ще ти отмъсти.“ Матвей не придаде никакво значение на това съобщение. Знаеше, че Оксана обича да се шегува така. Но когато се приближи до входа си, той едва избегна огромно парче лед, което падна точно пред него. Ледената висулка беше толкова голяма, че ако попадне в целта, щеше да има добро начало на годината. „Комуналните работници изобщо не искат да работят.“ У дома, в празен апартамент, той внезапно почувства неразбираемо безпокойство и тревога. Струваше му се, че стаята беше някак необичайно студена. Матвей отиде до прозореца, за да затвори прозореца, и изведнъж се изненада - под прозорците си видя същия снежен човек, опетнен с червено вино. Снежният човек се ухили нахално, зловещата му усмивка вдъхваше ужас. Но детството отдавна беше приключило и чувството на необясним ужас отново завладя съзнанието му. И той не знаеше как да се справи с това, пристигането на Оксана бързо го отвлече от този неприятен епизод слънцето си свърши работата, Матвей се чувстваше страхотно. И забравих да мисля за някои наивни страхове. Последната вечер преди заминаването той реши да язди през нощта. Той обичаше нощните пътувания, когато нямаше никой на пистата и можеше напълно да се отпусне и да се наслади на безопасно спускане, но този път Матвей не се чувстваше в безопасност на върха на планината, изведнъж имаше чувството, че някой го наблюдава отблизо. Не след дълго мислене, Матвей започна да слиза. И изведнъж чу силен тътен отзад, който го последва. На завоя той намали и погледна назад. Огромна снежна маса се търкаляше право към него отгоре, търкаляше се неумолимо, набираше скорост и помиташе всичко по пътя си. Той се събуди в пункта за първа помощ. Както му обясни началникът на планинската спасителна служба, имаше малка лавина, снежна покривка и той просто имаше късмет и се отърва с уплаха и припадък, Оксана се радваше, че всичко е минало добре, но Матвей вече знаеше със сигурност че снежният човек му отмъщава за щетите, които е нанесъл..