От автора: Ако смятате, че околният свят ни влияе (в психологически смисъл), то това не е така, това е илюзия. Нека да разберем защо това не е така и как работи. „Вече ми писна с неговите заяждания“, „тя ме нарече глупак“, „защо ми говориш с този тон?“ Познати ситуации? Докато сме в тях, ние сме убедени, че хората, с които разговаряме, ни влияят, предизвиквайки раздразнение, гняв, страх, разочарование или негодувание, правейки ни бесни. Това е толкова очевидно за всички, че не оставя никого съмнение. Това обаче е илюзия. Никой никога не ни влияе (в психологически смисъл). Когато общуваме с други хора, ние реагираме само на себе си. Първо, ние изпитваме някаква емоция в съответствие с нашата представа за света, а след това, отразени в тази реакция, ние реагираме на себе си, тоест на собствената си реакция. Нека да разберем как се случва това. Да речем, че попаднете в ситуация на акане. Каква ще е реакцията? Всеки ще има свой собствен: някой ще се смее, някой ще повърне, някоя муселинена млада дама ще припадне, всичко ще зависи от това каква реакция към това е била формирана в човека преди това. Само две групи хора няма да имат никаква реакция - водопроводчици, защото те се сблъскват с това почти всеки ден и за тях това е същото вещество като всяко друго, и малки деца, на които все още не им е казано как да действат в подобна ситуация. Виждате, че съдържанието на нашето съзнание е много условно, зависи от съдържанието на процеса на социализация, т.е. от това как е бил научен или как е решил да реагира на това или онова събитие. Така че да продължим. Възприемахме миризмата, вида, цвета, тона и силата на звука, някаква фаза или отделна дума. След това това възприятие моментално предизвиква у нас определена емоционална реакция в съответствие със съдържанието на нашето съзнание, в съответствие с нашата обусловеност. Тогава ние реагираме на себе си, тоест собствената си реакция. Тоест ние действаме в съответствие с това, което чувстваме. Емоцията, която сме преживели, ни кара да почувстваме легитимността и оправдаността на тази реакция и вече не реагираме на това, което възприемаме, а на нашето отвращение, нашия гняв, нашето раздразнение или нашето удоволствие, т.е. върху себе си, върху някаква част от съдържанието на собственото си съзнание. Никой и нищо не ни влияе! Това са просто нашите собствени конструкции на егото. Ние сами си влияем! В света около нас никой на никого нищо не прави. Ние си правим всичко сами. Да вземем друг пример: човек стои пред нас и крещи нещо. Всъщност това е просто човек, който издава определени звуци с определена цел. Какво се случва с нас? Ние възприемаме тези звуци и нашата представа за себе си, нашата ценностна система, т.е. ние самите реагираме на тях, т.е. изпитваме някаква емоция и след това започваме да действаме въз основа не на реалността, не на адекватна визия за ситуацията, т.е. от това защо крещи, какво иска, но от това какво чувстваме, каква емоция изпитваме в този момент. Тоест започваме да се отразяваме в емоциите си, да реагираме на себе си, на чувствата си. Оказва се, че никой никога не ни влияе. Това е просто илюзия! Ние, в резултат на това, че се приемаме на сериозно, в резултат на съдържанието на нашето съзнание, винаги реагираме на себе си. Постоянно се отразяваме в нашите собствени емоции и взаимоотношения..