От автора: Толстой веднъж отбеляза, че всички мисли за смъртта са необходими само за живота, тъй като именно отношението на един или друг човек към смъртта определя качеството на неговия живот и възможността да намери своето значение. Животът на главния герой предизвика интереса на този, чийто глас се чува извън екрана в самото начало на филма: „Няма да кажа точно какво беше с Лизел Мемингер, но я забелязах и се стоплих с нея. ” И след няколко мига разбираме, че това е гласът на ангела на смъртта. Загуба на контакт с майката по неизвестна за детето причина. Приятелят на Макс отива в опасното неизвестно. Евреите са водени към унищожение. За една нощ Небесната улица изчезна със своите обитатели, сред които любими и любящи осиновители, първата любов - близък приятел на Руди - как да живее Лизел? Тя е отзивчива към доброто и настоящето и му се радва. Вижда същността зад формата, душата зад грубите думи. Да живееш в любов не е в конфликт със способността да защитиш себе си и да победиш някой, който го заслужава, ако погледнеш света със собствените си очи и можеш да намериш собствените си думи за него услуга? Опишете днес какво е времето там? - Предимно облачно. - Не, думите трябва да са твои. Ако очите ви можеха да говорят, какво биха казали? - Блед ден е. Всичко светло е скрито зад облак, а слънцето не прилича на слънце. -Как изглежда? - За сребърна стрида. - Благодаря, видях го (диалог между Макс и Лизел) Думите спасяват. Държейки се за тях, приятел може да се възстанови от болестта. Една история, създадена от сърцето, може да отвлече вниманието от ужаса на нощна бомбардировка: - Имало едно време момче-призрак, което усърдно се криело сред сенките. за да не се плашат хората. Той чакаше сестра си, която беше още жива. Тя не се страхуваше от тъмното, защото брат й го знаеше там. И през нощта, когато в стаята падна мрак, тя разказа на брат си как е минал денят, напомни му за слънцето, което топли кожата й, колко сладка е всяка глътка въздух и какъв е вкусът на снега. И самата тя се сети, че е жива... Книгите ни спасяват, когато около нас има война, смърт, безсмислие... Желанието за четене е по-голямо от страха. И книгите си заслужават кражба или „не, заемане“. И животът си струва да се живее, дори когато наоколо има смърт. Това, което се спасява, е това, което се дава като подарък - „НАПИШИ“ Как може животът на човек, Лизел, да заинтересува Ангела на смъртта? Живейте смело и креативно. Възможни теми, когато обсъждате този филм: Смърт и живот. Смъртта убива, но мисълта за смъртта ни прави по-живи Войната и децата. Войната и хората. „Държахме се както хората трябва“ Слово. Създаване. Смисъл и безсмислие...Възможни въпроси при обсъждане на този филм: За какво е този филм за вас? Кои епизоди предизвикаха у вас силни чувства? Какви чувства е близкият ви герой? От кое във филма искахте да се отклоните? Какво бихте премахнали или зачеркнали от него? Какво в живота на някой от героите може да ви е интересно? Какъв въпрос бихте задали на героя, според вас, защо животът на Лизел е интересен за Смъртта??...