Съмнението в себе си обикновено се възприема от човек като постоянни страхове и съмнения, чувство на страх, чувство на лошо и недостойно. Често съмнението в себе си кара човек да се отдалечи от набелязаната цел. Доста е болезнено. От психоаналитична гледна точка съмнението в себе си е симптом на патологичен нарцисизъм – противоположност на чувството за общност с други хора, ако несигурният човек си позволи да погледне в дълбините на своето несъзнавано, той ще може да прозре там че всъщност рязко се разграничава от средата си, смята себе си за специален и най-добър. Това е, което се противопоставя в него на чувството за безполезност и безполезност. Ако говорим за нарцистичните аспекти на личността, тогава нарцисистът е като красива фасада на сграда, зад която се крие абсолютна празнота. Патологичният нарцисизъм е отблъскваща „мръсна фасада“. Аспектите на нарцистичното съмнение в себе си са прекрасно показани във филма на Уди Алън „Жасмин“. Понякога съмнението в себе си е сякаш отречено, прикрито с показна бравада, прекомерна смелост, което води до необмислени действия и тъжни последствия. Тази форма на поведение е защита срещу болезнени преживявания на неувереност в себе си, чувство за собствена слабост и уязвимост. Това защитно поведение се нарича патологичен нарцисизъм. В този случай болезнените преживявания на съмнение в себе си могат да се превърнат в рисковани импулсивни действия (реакции) или да се скрият под прикритието на показен нарцисизъм, постоянна нужда да се оценяват други хора, положителни или отрицателни реакции. Най-болезненото за този тип хора е равнодушието и безразличието, което може да доведе до симптоми като панически атаки или фобии. Причини за несигурност: какво стои зад неувереността в себе си? Нека да разгледаме как се формира неувереността в себе си. Разбира се, корените на съмнението в себе си се формират в ранна детска възраст заедно с формирането на самочувствието. По правило основните причини за формирането на несигурност са липсата на емоционално приемане и емоционална подкрепа (одобрение) в детството. Това води до недостиг на защитни и поддържащи обекти в човешката психика. И както знаете, положителният (защитен и подкрепящ) образ на родителските фигури (мама и татко) е необходим за психическото и психологическо здраве на индивида. Също така важен фактор за формирането на съмнение в себе си е неприемането на агресията на детето от страна на родителите. В този случай психиката разчита, че агресивният (силен и уверен) не е нужен на родителите и приспособявайки се към техните неосъзнати очаквания, той става по-пасивен и неуверен в себе си. По време на психоаналитичната психотерапия с клиенти, страдащи от съмнение в себе си, можем да наблюдаваме самоотхвърляне, смущение, срам, срамежливост и несъзнателно чувство за собствена изключителност като компенсация за болезнените преживявания. Задачата на психоаналитичната психотерапия при работа с клиент, страдащ от съмнение в себе си, е да му помогнете да възстанови добри вътрешни обекти (Формирайте защитен образ на родителите) Помогнете му да намери ресурси за запълване на вътрешна празнота, повишаване на самочувствието, което позволява на човек да разчита на себе си и да се чувства много повече уверен. Ако се разпознавате и имате нужда от помощ, запишете се за консултация ТУК