Психичните разстройства могат да бъдат описани по различни начини. Можете да говорите за тях в контекста на чувства, травми от детството, характеристики на мислене, поведение и много други. В този текст обаче бих искал да говоря за друг начин. Всяко психологическо разстройство може да се разглежда като начин на специално разпределение на вниманието. За да разберем как се случва това, нека дадем няколко примера, че сте сложили чайник на котлона, за да заври вода, а след това сте отишли ​​да гледате филм. Отделили сте 20% от вниманието си, за да запомните чайника и да го изключите навреме, за да предотвратите пожар. Този подход е адекватен и ви позволява да се насладите на филма, без да се притеснявате за чайника. Сега нека си представим, че се храните в автобуса и 20 минути мислите дали сте спрели газта или не. Оглеждате се, за да се уверите, че пожарникарите не се насочват към къщата ви, опитвайки се да си спомните дали печката е била наред и какво сте направили, преди да си тръгнете. Озовавате се в цикъл, в който повтаряте едни и същи мисли огромен брой пъти. Прекарвате остатъка от деня в същото състояние и по някое време се прибирате набързо у дома. След това издишате и отново се занимавате с работата си, докато мислите дали всичко е наред с гнездата. Така може да се опише обсесивно-компулсивното разстройство. Разстройство, при което вниманието, сякаш намагнетизирано, е постоянно привлечено от едни и същи страхове и мисли. Може да се предположи, че приблизително 80% от вниманието е запазено за натрапчивото мислене, а останалите 20% са необходими, за да бъдат в настоящето. Много хора, изправени пред психологически проблеми, казват, че вече нямат „сега“ - те са не могат да живеят в настоящето, да се отпуснат, да се доверят на света и това, което им се случва в момента. Нека се опитаме да разберем защо това се случва и как се разпределя вниманието при други разстройства - вниманието е насочено към бъдещето, главно върху най-ужасните и катастрофални сценарии - вниманието се групира около собствените слабости, негативните преживявания качества на света, които се свързват с болка и страдание Прекалена раздразнителност и гняв - вниманието е насочено към най-малките сигнали за опити на други хора да наранят, омаловажат или обидят - вниманието е насочено към реакциите на събеседника, доколко е удобно , добър и забавен е в общуването, дали е изградил положително мнение за човека, с когото е общувал - вниманието се опитва да се вкопчи в нещо в празнотата, въображаема след смъртта - вниманието винаги витае около всяко неприятно , необичайни и подозрителни усещания в тялото Ясно е, че при всяко нарушение вниманието има своя собствена траектория, модел на движение, центрове на тежестта. Точно в тази ситуация на човек му остават малко ресурси, за да забележи какво се случва с него сега, в момента. От друга страна, този метод на разпределение на вниманието може да бъде важен за психиката. Така например, вниманието към собствените недостатъци в депресията позволява на човек да откаже да участва в дейности, които са твърде сложни и изискват сила. Постоянното възпроизвеждане на страшни сценарии по време на тревожност позволява на човек да бъде подготвен за всякакъв резултат. И така нататък. Има много психологически, философски и религиозни концепции, където темата за вниманието е ключова. Специален поглед върху този въпрос може да се намери в източните практики, гещалт терапията, както и терапията на вниманието, където се отдава голямо значение на темата за осъзнаването, медитацията и живеенето на чувствата. Можем да кажем, че една от целите на медитацията е постоянно да връщате вниманието към себе си, към тялото си. Медитацията ви позволява да деенергизирате всички тревожни, ежедневни, оценъчни мисли, като ги изключите от основния източник на енергия - човешкото внимание. Същото се случва в много видове терапия - когато в процеса човек спре непрекъснато да пресмята бъдещето си, увисва в опитите си да чете.