-Последната неделя на ноември е много важен ден. Всяка година на този ден мама ми се сърди, защото забравих, че е Денят на майката - съобщението пристигна малко преди полунощ - Как се чувстваш? – питам аз. Това, което не е празнувано в детството, изглежда не се брои. Искам да говоря за това на сесията - сигналът за отговор звънна късно през нощта. Финансовата свобода промени семейната структура, която се развиваше в продължение на няколко поколения. Младежите получиха възможност да изживеят независим живот, независим от родителите си. Отношението и изискванията към живота като цяло и към родителите в частност се промениха, което означава, че стилът на общуване също се промени. В същото време възприемането на ситуацията от родителите и растящите деца може да бъде диаметрално противоположно. Изглежда толкова лесно да пожелаете Честит ден на майката. Това е вярно, ако детската градина и училището ви напомнят за събитието. Ако детето е на възраст, когато е обичайно да живее отделно от родителите си, шансът да получи напомняне за Деня на майката отвън е малък. Отнема време и положително подсилване, за да се формира навик, защото мозъкът винаги търси удоволствие и избягва неудоволствието. В опростена форма ще бъде така: след като сте забравили за празника на майка си и сте получили укор - следващия път мозъкът ще изтласка неприятната ситуация от съзнанието ви и вие отново ще забравите за поздравленията в час Х. Ето защо е толкова трудно да се отговори на очакванията, да се има предвид списък с действия, за да се отговори на критериите за „добра“ дъщеря/син. Всеки възрастов период в живота на човек отговаря на определени психологически потребности, които човек се стреми да реализира . Детето расте, трябва да определи своите граници не само във външното пространство, но и вътре в психиката. Какво може да помогне на родителите да поддържат топли отношения и уважение към растящите си деца и да изгладят тежестта на свързаните с възрастта конфликти? Един доказан начин са семейните ритуали. Независимо как се отнасяте към религията и суеверията, ритуалите са полезни за психиката. Следователно има много ежедневни ритуали, които спазваме, без дори да го забелязваме. Има лични ритуали, които имат значение за конкретен човек, и има такива, които са предназначени за общуване с другите. Ритуалът може да бъде пиене на чай вечерта, миене на зъбите, пожелание за лека нощ. Те създават „психологическа котва“ за удоволствие, помагат за общуването, облекчават напрежението, освобождават от негативни емоции и помагат да получите подкрепа. Например, ходенето на кино с цялото семейство може да се превърне в ритуал с помощта на кола и пуканки. Или можете да отидете по-далеч и да обсъдите на път за вкъщи тези моменти, които са направили най-голямо впечатление. Тук не става въпрос за оценка на филма, а за вашите чувства и емоции. Добре е, ако си спомните случка от детството си, за която искате да разкажете на детето си. Чрез своята откритост и пример родителите развиват у детето си навика да се вслушва в чувствата си и да намира думи за тях. По този начин те изграждат основата на доверителни отношения, освобождават главата на детето от страхове и тревоги и правят крачки по пътя на израстването. Ритуалът помага и за разбирането на другата ви половина, доказано е на практика, че дори и най-внимателно изпълненият ритуал не гарантира положителен резултат. Как да разберем какво се случва? Ако ритуалът резонира с детето, то само ще поеме инициативата.