За да намериш себе си, трябва да повярваш в себе си Ние сме свикнали с нашата обикновеност, може би дори сме се примирили с нея. Но някъде в дълбините на душата на всеки от нас все още живее мечтата за един различен живот – по-интересен, по-възвишен, по-амбициозен, по-смислен. Колкото и да се развива животът ни, колкото и да ни внушава идеята за нашата обикновеност, ние все още знаем, че в нас има този свещен огън, който може да освети живота ни и да го изпълни с нов смисъл. Е, как да го намерим и как да го осветим? Дойде денят да изберем измежду тях престолонаследника. Изборът беше много труден. Всеки от синовете на краля беше добър в работата си и еднакво скъп на баща си. Царят решил да се посъветва с великия мъдрец и той му дал съвет... Царят събрал синовете си, дал на всеки по една шепа цветни семена и казал: - Деца мои, аз си тръгвам. Колко дълго ще отсъствам не се знае. И това е тест за вас. Ще ми върнеш тези семена, когато се върна. Който ги съхрани най-добре ще стане мой наследник! - Той каза така и си тръгна, помисли си: „Какво да правя със семената? - и започна да ги съхранява в железен сейф. „Когато баща се върне, те ще бъдат такива, каквито бяха.” Вторият син си помисли: „Ако ги пазя така, както го прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена изобщо не са семена.” Отидох на пазара, продадох ги и получих пари. В същото време вторият син си помисли така: „Когато дойде баща ми, ще отида пак на пазара и ще купя нови семена, ще ги дам на баща си по-добри от тях.“ И третият син излезе градината и разпръсна семената навсякъде, където имаше свободно място. След известно време бащата неочаквано се върна и развълнуван се обърна към синовете си... Първият син отвори сейфа си. Семената умряха и мухлясаха. Бащата му каза: "Какво е това?" Дадох ли ти такива семена? Те трябва да могат да цъфтят цветя и да издават прекрасен аромат, но тези семена вонят! Това не са моите семена! Но бащата каза: "Но те не са същите." Твоята идея е по-добра, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Той отиде при третия син едновременно с голяма надежда и страх: „Какво стана със семената му?“ И третият син взе баща му в градината, където наоколо цъфтяха милиони цветя. Той казал на баща си: „Това са семената, които някога ми даде.” Щом узреят, ще ги събера и ще ти ги върна, на което царят му отговорил: „Ти си мой наследник“. Ето какво трябва да направите със семената! Подобно на тримата сина в тази древна притча, всеки човек идва на света с различен избор. Ние се появяваме в живота като семе и какво ще се случи с това семе зависи до голяма степен от нас самите, от това как се отнасяме към себе си, как оценяваме и вярваме в своите способности и таланти. Дали ще го приберем в сейф, ще го скрием далеч, далеч от всички, или ще го продадем за жълти стотинки, или все пак ще го посадим в плодородна почва... Защо ни е толкова трудно да повярваме в себе си, да повярваме, че всеки от нас е талантлив по свой собствен начин? Има много причини. Разбира се, основата на нашето съмнение в себе си беше поставена в детството ни, когато всичко, което обичахме да правим, не беше оценено, просто пренебрегнато или прието с критика или съчувствено съжаление, което доведе до разочарование в самите нас и вяра в нашата обикновеност и невъзможност да се изразяваме творчески. Но узрял и „възстановен“ от полученото възпитание и образование, човек може сам да взема решения и да прави информиран избор, но все още остава „сляп“ по отношение на своите естествени способности и таланти. Това се дължи на повърхностното самопознание и вярата му в съществуващите митове за човешките способности. Като пример, нека разгледаме три мита за креативността, които са вкоренени в съзнанието на хората днес и ограничават креативността до пълния й потенциал.