Песен за Майчиното смирение... Посветена на всички Майки, които пускат възрастни Деца в този Живот... Без да издаваш звук, сякаш казваш: „Мамо, пораснах, пусни ме...” Очи в очи. Майка и възрастна дъщеря. И виждам в очите ти обърнати към мен не само моето отражение. Там е Образът на света. И сърцето ми се свива: ето го, мигът на раздялата. И сега гледам дълбоко в себе си, в своето Майчинство. И за миг зимата настъпва в душата ми, като в душата на Деметра, от която е отнета Персефона. Знай, че няма човек по-мил за мен “Мамо, пусни ме...” И помня колко мъничка и беззащитна те донесох на този свят. Твоите разбити колене, първите оценки в училище, твоите сълзи и усмивки. И сърцето ми е изпълнено с Любов, преливаща през ръба. Обичам те с цялото си сърце "Мамо, пусни ме..." И мисля за този свят. И си спомням колко опасен може да бъде. Страхът и безпокойството възникват дълбоко в сърцето, те ми нашепват всички ужаси, с които може да се сблъскаш. И ми пречат, замъгляват Любовта ми. Знай, че се тревожа за твоята съдба „Мамо, пусни ме...“ И виждам колко много знаеш и можеш. И колко работа е вложена във всяка от чертите на характера ви. Отчасти ти си отражение на най-доброто в мен. И в същото време ти самият си цял, пристъпил си напред в развитието си, можеш и знаеш по свой начин. Вие сте нов Свят, развиващ се в нашето взаимодействие един с друг. Дай ми възможност да те чуя поне понякога „Мамо, пусни ме...” И аз те наблюдавам, вглеждам се в движенията ти, вслушвам се в думите ти и търся, търся грешките, които направих във възпитанието ти, наказвайки. себе си за всяка грешка, за всяка дреболия. Връщам се отново и отново в паметта си и осъзнавам, че нищо не може да се поправи. Всичко е както е и ще бъде. Прости ми за моите несъвършенства. „Мамо, пусни ме...“ И разбирам колко много ти е дадено от природата, колко от най-доброто и красивото си взела от баща си и от мен. И колко, о, колко още не е завършено от нас. И възниква възклицание: кой може да даде повече? Знай, че ти дадохме всичко, което можахме. И още повече. „Мамо, пусни ме...“ И младостта ти, разгръщаща се с пълна сила, те носи напред, а предстоят толкова вълнуващи, нови, свежи неща! Сърцето ми шепне: „Не смей. Не се сдържайте...” И разбирам, че основната ми задача е да се отпусна. Изобщо. Живей така, както сърцето ти иска “Мамо, пусни ме...” И виждам твоята сила и красота. И чувам много хубави неща, които други хора казват за теб. И разбирам, че това е нов, напълно отделен живот, течащ като дълбока река до мен, изпълнен със сила и устремен напред. В живота. Радвам се на твоите радости „Мамо, пусни ме...“ И няма да ти казвам колко мои тревоги се крият в дълбините на душата ми. Колко молитви са прочетени и още. Колко добри думи и радостни очаквания има в сърцето ми. Ще ви кажа само тези думи отново. Много пъти. Обичам те, дъще "Мамо, пусни ме..." И разбирам, че да съм до теб сега означава да съм отделно, може би зад гърба ти. Ако ти е трудно мога да ти бъда опора. Просто знай, че винаги съм там. Ако трябва... „Мамо, пусни ме...“ Върви с Бога, мило мое дете. Моята кръв, частица от мен, изпълнена с друг, нов Живот. Моята възрастна дъщеря. Добър път!