Когато дойдете „на себе си“, можете да си позволите всичко. Всичко, което наистина искате. Не си играете с чувствата на другите, не си играете с чувствата си, защото уважавате себе си и другите. Може да ви се наложи да се сблъскате с неразбиране, дори осъждане на факта, че вече не играете ролята на удобен, добър, привлекателен човек, който трябва да се харесва на всички. И може да бъде трудно. Позволете си да живеете живота си и да издържате на такива не съвсем приятни чувства на другите, но за да разберете къде може да се наложи да излекувате стари рани, да нахраните, да напоите, да стоплите този, който е вътре във вас, отдавна се нуждае от това. Преживейте заключените чувства, приемете своите несъвършенства, своето невсемогъщество и високи или ниски очаквания. И това е доста трудоемък, често болезнен процес, но не по-болезнен от сега, когато живеете „не себе си“. За да разбера дали това е вашият живот, използвам следните въпроси: „Ако вие, умирайки, си спомните живота си, ще бъдете ли доволни от това, което имате сега, или може би си струва да промените нещо?)?"