Интимността като прикриване на срамния анално-генитален процес Според теорията на Зигмунд Фройд интимността е един от жизненоважните аспекти на човешката психика и емоционални връзки. Фройд развива своята концепция за интимност от своята по-обща теоретична рамка, психосексуалната теория. В психосексуалната теория на Фройд различните етапи на развитие на личността, започващи в детството, играят важна роля. Според Фройд по време на анално-гениталния период на развитие, който настъпва на възраст от 1,5 до 3 години, децата излъчват удоволствие от аналната и гениталната си област. Това е експериментален период, по време на който детето експериментира с контрола на своите секрети и емоционалното изразяване в тази област. Скриването на този процес според Фройд често се свързва с по-широки аспекти на психологията, като желанието за контрол и самоконтрол, съответствие със социалните норми и очаквания, страх от провал или осъждане. Конкретно в случай на интимност, свързана с анално-гениталния процес, Фройд подчертава, че някои хора могат да изпитат смущение или тревожност поради техните физиологични функции и чувства, свързани с тази област на тялото им. Въпреки това, трябва да се отбележи, че психоаналитиката на Фройд Концепциите са предложени в началото на 20 век и оттогава са критикувани и преразглеждани от много съвременни психологически теории и подходи. Критиците посочват неяснотата и липсата на доказателства в подкрепа на неговите предложения и че тези теории може да са твърде тесни и недостатъчно чувствителни към разбирането на сложни явления като интимност и сексуалност. В съвременната психология, за да разберат интимността и сексуалността, изследователите се обръщат към по-широко идеологически и културни фактори, включително социални норми, емоционални връзки, комуникация и разбиране на собствените нужди и предпочитания. Фактори като емоционална сигурност, взаимно уважение, доверие и откритост се считат за фундаментални за здравата и удовлетворяваща връзка в интимните отношения. Как се проявява в поведението на партньорите Емоционалната сигурност е един от ключовите аспекти на здравата и удовлетворяваща интимна връзка. Това означава, че всеки партньор се чувства комфортно, приет и сигурен във връзката и може да изрази своите емоции, нужди и желания без страх от осъждане или негативни последици. Проявите на емоционална сигурност в поведението на партньорите могат да включват следните аспекти: 1. Доверие: Партньорите показват доверие един към друг и са уверени, че могат да разчитат на него или нея. Откритата и честна комуникация е ключов компонент в изграждането на доверие.2. Емоционална подкрепа: Партньорите съзнателно създават безопасно пространство, където могат да бъдат подкрепени и да изразят емоциите си. Изслушват се, проявяват внимание и разбиране, а също така оказват емоционална подкрепа в трудни моменти.3. Неосъждане: Партньорите се приемат и уважават взаимно независимо от техните различия или грешки. Те избягват осъждането и вместо това се стремят към разбиране и взаимно приемане.4. Безопасност за изразяване на собствените нужди и желания: В една емоционално безопасна връзка всеки партньор се чувства уверен в изразяването на своите нужди и желания, знаейки, че другият партньор е отворен за дискусии и компромиси.5. Умения за управление на конфликти: Партньорите имат уменията да разрешават конфликти по конструктивен начин. Те уважават гледните точки на другия, търсят компромис и търсят сътрудничество, вместо да атакуват или избягват конфликта.6. Физическо благополучие: Партньорите осигуряват взаимното си физическо благополучие, като осъзнават своите граници и зачитат индивидуалния комфорт. Те комуникират относно своите предпочитания и се съгласяват на взаимно договорена физическа близост. Това са израз на емоционална сигурност..