"Нека отдадем почит на смелостта на тези, които наистина искат да надникнат в себе си и да разберат какво намират там" Джеймс Холис. „Търсенето на помощ е участ на слабите! Само слабите хора признават, че не могат да се справят със ситуацията! Мисля, че горните лозунги са познати на мнозина. Наистина ли е? Кой се обръща към психолог? Слабаци или...? Кои са клиентите на психолозите? Наистина ли тези хора не са в състояние да подредят живота си, работата си, жените си, самочувствието си? Това наистина ли са толкова слаби, а не независими хора, които не могат сами да се справят с проблема си? Веднъж след дълга работа един човек каза, че негов съученик се е обесил. На 37 години, в разцвета на силите си, той се обеси... Призна, че най-вероятно самият той би извършил подобно деяние, ако не беше потърсил помощ навреме. Колко лесно е да пропаднеш в бездната и колко лесно е да паднеш... И колко сила и смелост са нужни, за да „изплуваш“. Смелостта, смелостта, честността със себе си са просто необходими, за да промените живота си. Лесно е да говориш за другите, но колко трудно е да говориш за себе си. Лесно е да гледаш живота на някой друг, но колко трудно е да гледаш своя собствен. И така, кои са клиентите на психолога? Ще споделя моя опит и наблюдения. Първо, това са умни хора, дори бих казал мъдри. Добре образован, търсещ, устремен и много ефективен. Бих искал да ви обърна внимание, че те са ефективни в смисъл, че работят много по отношение на своето развитие, в темата за своето себепознание, и това е обширна, постоянна и „трудна“ работа. Но най-важният им фактор е смелостта и смелостта. Човек отива на психолог, когато разбере, че старите му стратегии на поведение не са ефективни и не работят. А това не е толкова лесно да се разпознае, види и признае. Именно признаването на неефективността на тяхното поведение е показател за смелост и хората не се „предават“, не „изпадат в отчаяние“, имат достатъчно смелост да запазят яснота на ума и да разберат, че изборът, който правят е направен само с цел самозащита, а не от най-добри намерения или развитие. И вземат решение – да се обърнат с лице към себе си, вземат решение – да се чуят, да се видят. И тази среща не е лесна... Те спират да се вкопчват в другите, спират да търсят закрила в другите, спират да мрънкат на другите, спират да търсят своето щастие/грижа/любов там, където го/те не са. Променят насоките си и насочват дързък поглед към себе си. Съвсем уверено мога да кажа, че хората, които се обръщат към психолог, са смели, смели, силни, разумни, адекватни, честни, развиващи се, устремени. Те имат достатъчно сила и смелост да станат и да напуснат толкова сладката и позната зона на комфорт..