Всеки минава през своя собствен път в живота и всеки вярва, че върви в правилната посока и вярва, че това, което прави, е правилно. Глупаво е да се спори с това. Няма смисъл да се опитвате да убеждавате. Страшно е да си помислим, че това може да не е така. И всеки прави своя избор, независимо колко му харесва или не, последствията от избора му ще трябва да бъдат приети или коригирани, но не всеки е готов за това. Търсим съветници, посредници, съдници, наказващи и прощаващи, само за да отхвърлим от себе си тази неприятна и неудобна отговорност за нашия избор. И време за себе си и време. Дори вярваме, че лъжата е истина, иначе е много болезнено да признаеш, че грешиш. Борим се с врагове, с приятели, с всеки, който казва, че грешиш или че нямаш достатъчно мозък и няма значение по каква причина. Основното нещо е да докажете на всеки, който греши, че греши. И дори със загуба за себе си, оправдайте се по всякакъв начин. Да, ще боли по-късно и някъде дълбоко в душата ви нещо ще ви напомни, че всичко това някак си е грешно, но е толкова трудно да се откажете от думите и убежденията си. Така живеем, опитваме се да преработим всеки по свой начин, още по-добре знаем как трябва да бъде устроен светът, какви трябва да бъдат политиците и съседите и, разбира се, предполагаме за нашата изключителност и уникалност. Такива са те, аз изобщо не съм такъв. Оплакваме се, че всичко не е много добре, че всичко е някак скучно и избеляло. Много рядко се радваме и то само с пари. Кого ще изненадате с любов, топлота, дружелюбие, искреност, смях и грешките си. Друго нещо е да сложиш красива маска и да живееш, изразходвайки цялата си енергия за поддържане на имиджа си, толкова е сладко, особено когато хората не го забелязват. Не разбираме тези, които ни казват нещо, а още повече тези, които ни мълчат. Но ние винаги сме уверени, че мнозинството знае по-добре, но не се причисляваме към мнозинството. Виждаме негодувание и никога любов. Да, гледаме да не показваме сълзи, защото плачат само слаби или глупаци, но бягаме от себе си, бягаме година след година, но пак някъде дълбоко в себе си знаем, че правим пълни глупости, но вече е трудно да откажем, т.к. толкова безсмислено е направено и че всичко това е напразно? Не, времето мина и вече не може да се започне по различен начин, има твърде много усилия, а тези, които се опитват, са глупаци, които се осъждат. Всеки сам избира за какво да прекара живота си и каква е разликата, ти май правиш всичко както са те учили, правиш както намериш за добре, работиш върху себе си и сякаш не си последният грубиян, тогава защо си толкова зле и нищо не върви? И много добре знаеш, че лъжеш себе си и не правиш това, което би искал да правиш, и още не си живял, въпреки че вече имаш достатъчно години, и всяка година се отказваш, интересът към живота изчезва, твоят очите избледняват, но ти не се предаваш, все още се бориш, бориш, отчайваш, може би вече с алкохол в устата или хероин в кръвта си, може би вече заседнал в алтернативна реалност, но все още се опитваш да смажеш света под вас. И не остава много, само няколко десетилетия или може би дори по-малко. И ако умреш, тогава каква разлика има как си живял??