От автора: Наистина обичам професията си и вярвам в нея. Работя с трудни случаи и клиенти, на които никой не може да помогне. Понякога имам ярки мисли за работата на психолог/психотерапевт от собствен опит и говоря за тях. Усещам го така: цялостност, формиране на хармоничен образ, състоящ се от много различни, но еквивалентни части. За мен, като гещалт терапевт, няма „нежелани“, „лоши“ части от личността на клиента. Няма качества или черти, от които бих посъветвал клиента да се отърве или да му помогна с това (дори това да е неговото искане). За мен човек, който идва при мен, с всичките си черти и характеристики е достатъчно добър и има право да бъде щастлив и възможност да бъде такъв. По-скоро ще се опитам да помогна на клиента да балансира качествата и частите в себе си и да формира хармонични отношения между тези части като метод, който е прост и честен. Толкова е разбираемо и в същото време трудно просто да бъдеш себе си. За мен това означава освен всичко друго да не „конструирам“ нищо от себе си, да не се крия зад маски и роли, дори когато наистина го искам или е толкова обичайно. Не се опитвайте да се харесате или впечатлите. Бъдете честни не само с клиента, но преди всичко със себе си. Може да бъде трудно да признаете не само пред клиент, но дори и пред себе си, чувства, които не искате да изпитвате, които може да не се харесат на някой друг, които сте научени да криете от детството си... Въпреки това, с или без „маска“ на лицето ни същността ни не се променя. Най-често се оказва, че тези „черупки“ отдавна не са от полза за никого, освен за нас, и изискват твърде много усилия, за да ги поддържаме, също е „усещането на себе си“. Почувствайте тялото си, изживейте чувствата си. Позволете и напълно приемете всичките си преживявания. Тоест без да се зачеркват нежелани преживявания, без да се преструва, че няма болка или страдание. Няма да ви кажа тайна, че в началото е много трудно. В края на краищата така сме свикнали да се справяме с трудните чувства - като ги изключваме. За съжаление, това не означава, че подобни чувства престават да съществуват в нас. И това води до това, че ставаме неспособни да се чувстваме добре или да съчувстваме на друг човек. Затова считам гещалта за много телесна и чувстваща посока на психотерапията. Да научиш да усещаш и чувстваш, без да криеш себе си и да приемаш чувствата на другия по някакъв начин е вид „духовна практика“. Той „учи“, че живеем само „тук и сега“. И само в този момент е възможен „контактът“, възможна е срещата на двама – пълно и ярко. Само когато Аз и Ти сме напълно Тук и Сега един за друг. Това е определено работа за мен и клиента – да останем заедно 60 минути, да „живеем” един с друг, дори да е много трудно, прекалено хубаво, срамно или да ви се плаче. За мен това е знак на най-високо уважение, когато моят събеседник е готов да остави настрана всичките си дела и мисли и да бъде само с мен. Това прави общуването и контакта наистина висококачествени и удовлетворяващи. Друго свойство на гещалт терапията, което е много ценно за мен лично, е неосъждането и приемането. Приемане на клиента напълно такъв, какъвто е. Като гещалт терапевт не си давам право да съдя клиента, независимо какъв е той, каквито и трудности да изпитва, каквито и трудности да среща в живота си, каквито и срамни или страшни истории да носи . Знам, че аз самият съм правил грешки и знам, че никой не е успял и няма да може да избегне това. За мен има само един въпрос: как човек иска да се справи с това по-нататък? И аз съм готов да помогна на клиента да отговори на този въпрос, на който се основава гещалтът като цяло и в частност работата ми като терапевт, е личната отговорност. И това е може би най-трудното. Трудно е да поемеш отговорност за себе си, живота си, решенията си. Трудно е да осъзнаем, че страданието, нещастието, неудовлетвореността могат да бъдат.